Защо топлата супа в рекламите винаги дими „по-вкусно“, защо корнфлейксът не потъва в млякото, защо медът е винаги златножълт, а туристическите брошури показват приказни хотели? Мислите, че използват фотошоп? Не, тайният език на майсторите в бранша има цяла палитра от трикове, с които рекламната индустрия се бори за всеки от нас. Пощенските кутии се пълнят всеки ден, магазините правят нон-стоп промоции, падащите звезди са по-малко от падащите цени. Въпреки това, любимата „марка“ на всички нас е „Sale“ (Разпродажба). Защото живеем в консумативно общество, а животът ни постепенно се превърна в нещо като „fast food“ (бързо хранене).

Целта на рекламата е една – да продава повече, на повече хора, на по-висока цена. Подвеждат ли ни, лъжат ли ни рекламите? Като в стария виц за промоцията на Българска народна банка: събери сто монети от една стотинка, донеси ги при нас и получи един лев! Отговор от Радослав Бимбалов, собственик на популярна българска рекламна агенция.

„Ще прозвуча като адвокат, но рекламите никога не лъжат. Просто казват само тези истини, които вие бихте искали да чуете. А някои други се спестяват. Много рядко може да се случи реклама открито да излъже. По-скоро ще се постарае да ви посочи тези истини, които са полезни за дадения продукт или услуга.“

Социалните медии, модерни до преди две години, се превръщат вече в казионни прийоми, показват тенденциите на рекламния пазар. „Много по-ефектно е да се правят т. нар. „вирусни кампании“, в които едно видео, заснето по атрактивен начин, с нещо закачливо, предизвикателно, може да получи страхотен живот в интернет“, казва Радослав Бимбалов. Ето го предимството на дигиталните медии, към които се стремят всички рекламисти. Защото достигат до потребителя, прескачайки традиционните медии, без да платят нито секунда реклама. България ще остане и през 2014 г. телевизионен пазар, показват проучванията в рекламния бранш.

Защо? Въпрос към Кирил Стоянов, креативен директор в една от световните агенции, с голям дял на пазара и у нас.

„В България хората гледат много повече телевизия, отколкото средно за Европа. Този факт е показателен, откъде българинът получава информация, как се забавлява, какъв е социалният му живот. Това няма как да не окаже влияние върху рекламите“.

Радослав Бимбалов допълва: „Навсякъде по света има сериозен спад на телевизиите като медиен инструмент за реклама. В България няма такъв спад. Напротив, поддържа се едно високо ниво.“

Кокошката или яйцето, текстът или картинката? Кое е по-важно за рекламата?

„Това е изконна битка при нас“, казва Радослав Бимбалов. „Не бих казал, че едното взима надмощие над другото.“

Стигаме до кризата и рекламната индустрия. „Нещата, които рекламните агенции градяха след 2009 година, някак си рухнаха – коментира Кирил Стоянов.– Сега се усеща някакво раздвижване.“ Според Радослав Бимбалов, потребителят е станал много чувствителен към начина, по който пълни т. нар. „консуматорска кошница“. „Дори да не изпитва финансови затруднения, кризата се отрази на психиката му. Тя удари всички на пазара, не само рекламните агенции.“ Доскоро се смяташе, че рекламата е лукс за богатите компании. Напоследък има раздвижване и при малките производители.

Дали пък българският бизнес узря, че без реклама не може да стигне до потребителите?

„По-скоро се изправи пред тази истина – казва Кирил Стоянов. – На един конкурентен пазар, за да те забележат, трябва да покажеш присъствие. Не е достатъчно само да произвеждаш качествен продукт“.

Можем ли днес без реклама?

„Абсолютно е невъзможно – категоричен е Радослав Бимбалов. – Това е начинът всеки продукт да комуникира с крайния потребител. Ако искаш да продаваш някакъв продукт или услуга, без комуникация днес е невъзможно.“

Въпросът е да не забравяме защо в рекламите на стоките ни казват само хубави неща. Защото за техните недостатъци сами ще разберем.