„Традицията е взаимоотношение, приемственост между поколенията. Тя не е някаква наука, която може да бъде прочетена от книга. Предава се от човек на човек чрез подражание. Така че, когато ние, възрастните, поддържаме живи нашите традиции и ги представяме по подходящ начин, младежите се включват с много голям ентусиазъм”. Това сподели за Радио България Мариета Недкова, потомствен майстор занаятчия. Тя е още член на сдружение „Българска история, традиции, изкуство и етнология” (Б.И.Т.И.Е.), основано преди малко повече от година от група креативни младежи, обединени от любовта си към всичко българско.

„Част от членовете на сдружението се занимават с акапелно пеене, наблягайки на старинното българско многогласно пеене в църквите – обяснява Мариета Недкова. – Опитват се да популяризират българската традиционна култура, свързана с музиката. Имат огромно желание това нещо да стигне до по-голям кръг от слушатели, тъй като на Запад децата още от малки са водени на църква и там слушат Бах. Нашите деца обаче не са запознати с църковно-славянския многоглас, който е много красив. Слушайки го в църква с добра акустика, въздействието е уникално.”

Мнозинството от членовете на Б.И.Т.И.Е. са на възраст до 29 г., но сред тях има и хора, които по-отдавна врят и кипят в българските традиции и занаяти, амбицирани да предадат страстта си на младите. Самата Мариета Недкова, която се е посветила на традиционните художествени занаяти: кожарство и художествени тъкани, отделя голяма част от времето си да популяризира и разпространява нашата традиционна култура.

„Аз лично провеждам занаятчийски ателиета, като се стремя да обучавам младите хора да се запознаят с традициите от миналото, да ги претворят през своя поглед и да правят нещо съвременно на основата на по-стара традиция – обяснява тя. – Това се случва в Националния исторически музей, с който имаме договор за привличане на публика. За целта е създаден Младежки обучителен център, където правим работилници по грънчарство, текстил и изработване на сапуни. Винаги сме готови при проявен интерес да включим и други занимания. Има също тематични курсове. Например наближава 1 март и изработваме мартеници. Около Коледа правим сурвакници. За Великден пък ще има ателиета за писани яйца с восък, така както са се правели във Велинградско, Ихтиманско и както повелява българската традиция. Изписаните яйца са дар към Бога, оставят се пред иконата, освещават се в църквата и са носители на много богата символика. Всяко яйце е като отворена книга и по него може да се прочете какво е искала да вложи майсторката. Обикновено са се поръчвали на най-сръчния човек в населеното място, тъй като всеки боядисва яйца, но не всеки е толкова добър в тяхното изписване. Задължително в първите дни на Великден са се носели писани яйца за подарък: на кумове, на близки.”

Най-благодатната за възпитание на почит към българската история и традиция възраст е тази между 10 и 14 години, смята Мариета Недкова. В работилниците обаче се включват и съвсем малки деца, а покрай тях и техните родители. „Запалват се от заниманията на децата и също искат да пипнат с ръце и да видят как се изработват изделията”, разказва още тя и добавя:

„В Младежкия център имаме и други атракции. Гостите на музея имат възможност да се облекат в автентични дрехи от старите български филми. В момента в НИМ е целият реквизит от историческите филми: „Хан Аспарух”, „Цар Борис І”. Така че всеки от гостите ни да може да се облече и да се снима на трона на цар Борис и същевременно да научи нещо за българската история. Когато децата се докоснат на живо до историята, те по-лесно я възприемат. Ако разиграят една историческа случка, ще я запомнят за цял живот. Те не помнят датите и събитията като някакъв каталог. Помнят това, което им е направило впечатление, било е достатъчно атрактивно, за да го възприемат и след това вече са готови да го споделят с приятели. Никой не си разказва урока по история, когато се съберат в компания или в социалните мрежи. Но винаги биха споделили какво са научили в Историческия музей в практическите занимания.”

Младежите от Б.И.Т.И.Е. се включват активно и в различни инициативи, организирани от сродни неправителствени организации, имащи за цел да поддържат жив българския дух и традиции. Например, миналата година те участваха в организирания от варненското сдружение „Авитохол” фестивал „Дни на предците”. Сред атмосферата на Националния архитектурно-исторически резерват Плиска младите хора се пренасят чрез възстановки в различни периоди от средновековната ни история.