По неофициални данни около 200 български семейства са избрали децата им да не посещават училище. Родителите ги образоват сами, защото не одобряват държавните стандарти. От Асоциацията за домашно образование се надяват държавата да създаде регламент за подобно обучение, а децата да имат право да държат матура и да кандидатстват в университет без диплома за средно образование. 

За съжаление, домашните ученици у нас се обучават по чужди дистанционни образователни програми, като към тях има и списък с университети от цял свят, които приемат тези ученици, за да продължат висшето си образование. Сред обучаващите се у дома са и Божидара, Петър и Мая. За тях няма училищни звънци, изпитване на дъската, междучасия и класни работи. Няма първи и втори срок, няма и ваканция. Майка им Радослава Петкова е член на Асоциацията за домашно образование в България и техен домашен учител: „Аз съм специалист по история – казва тя. – На мен ми е по-лесно да подготвям децата по хуманитарните предмети. Мъжът ми помага по математика, по физика, по природо-математическите науки. Ползваме и частни учители. Домашното образование е като начин на живот. За нас училището не започва в строго определен час и не завършва в определено време. Започваме с игра, с четене на книги, обяснения, разходки сред природата, срещи с различни хора. Когато започне вече едно по-академично обучение – някъде от четвърти клас, вече постепенно се засилва структурираността, защото децата трябва да са готови за гимназиално ниво. Материалът е доста по-обемен, затова ползваме една дистанционна програма, която е напълно отворена за цял свят. Купуваме си учебници и помагала от книжарниците. Децата полагат онлайн тестове. Могат да участват на състезания, които са един вид проверка, начин за сверяване на часовника. Мисля, че децата се справят добре. Вече се забелязва, че имат изявени интереси в дадени дисциплини. Участват и в извънучебни занимания. Едната ми дъщеря има музикален талант и се развива с такава насоченост. Децата спортуват. Общо взето, ежедневието им е разнообразно и на тях им харесва този начин на обучение.”

Държавата обаче не признава официално домашното образование. Какви са възможностите за децата, обучавали се у дома, когато те покрият плана за средно образование?

„В България домашното обучение не е регламентирано в момента – казва Радослава Петкова. – Ако искаме да влезем под „шапката” на държавата, трябва да бъде с цената да се откажем от сегашната си свобода. А тази свобода е необходима, за да могат децата да изучават именно нещата, които са интересни за тях. Примерно ако материалът им е труден по един предмет, те трябва да се задълбочат и да имат повече време за него. Когато завършат тази дистанционна програма в 12 клас, ще вземат диплома, която е за американски училища. Така че, ако искат да кандидатстват в България и да продължат висшето си образование тук, те ще кандидатстват като чуждестранни кандидат-студенти. Ако искат да учат в чужбина, ще положат съответните тестове и ще учат там, където ги приемат.”

Дава ли удовлетворение това, че родителят сам обучава децата си и какви са предимствата на домашното обучение пред това в училище? Ето какво казва Радослава Петкова:

„Принципно няма по-голямо вълнение у един родител  от това да бъде до детето си, когато то направи първите крачки, когато започне да чете, да открива света и да задава първите познавателни въпроси, но когато децата станат по-големи, особено след 12-13-ата си година, започват да учат повечето предмети самостоятелно. На мен ми носи удовлетворение да виждам как те учат и как формират навици, ценни за целия живот. Това е напълно нормална образователна алтернатива. Предимствата са гъвкавата учебна програма, съставена според интересите и възможностите на ученика. Индивидуалното внимание означава, че той бързо усвоява материала. Учителят, в случая родителят, получава бърза обратна връзка и може да направи своевременни корекции.Свободата да се избират  учебните помагала, програмите и учебниците не са за подценяване. При нас нямаме недоволни. Ако един учебник не ни харесва и не сме доволни от него, търсим друг, търсим и на друг език. Затова децата ни усилено учат английски език, за да могат да ползват по-широка база за учебни помагала. Предимство е и свободната среда, лишена от принуда, няма насилие, няма рискове, характерни за училищната среда като агресия, наркотици и т. н. Винаги има някакъв компромис. Ние се стараем компромисите да бъдат с неща, които не са съществени за образователния напредък на децата. В нашия случай те губят до известна степен социалните си контакти с връстници. Това е съзнателно решение от наша страна, но пък децата имат редица свободи, които ги няма в училище.”