Слушайте!
Audio Player
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Ан дьо Колбер Христофоров:

Гордея се с българския си паспорт

Снимка: bgarmy.bg„Живеете в красива страна, пълна с ресурси – история, туризъм, наука. Имате обещаващо бъдеще.” Такива са представите на художничката Ан дьо Колбер за България – родината на мъжа с когото живее щастливо повече от 40 години, проф. Боян Христофоров.

Щастливата история на художничката с аристократично потекло, потомка на Жан-Батист Колбер, френски политик и финансов министър на крал Луи XIV и известният български гастроентеролог започва в Германия. „Той отбиваше военната си служба, а аз бях преподавател в училището за децата на френските военнослужещи в Германия – разказва тя. – Един ден едно от децата, в повереното ми училище си удари главата. Заведох го веднага в болницата и човекът, който се погрижи за него беше Боян Христофоров. Аз бях впечатлена от човеколюбието му, още преди да се запозная с интелектуалните и духовните му качества. Най-напред ме привлече лекарят, а после открих в него един изключителен мъж. Той е високо ценен в медицинските среди на Франция. Много хора от различни страни идват да се консултират с него. Наистина е забележителен специалист – гастроентеролог, който наскоро беше награден с високото отличие – ордена на Почетния легион.”

Днес и двамата живеят във Франция и вече 20 години Ан дьо Колбер има и българско гражданство. Съпрузите са сред най-активните представители на българската общност във Франция. Открояват се със своето гостоприемство и подкрепа към млади българи, решили да продължат образованието си във Франция.

„Смятам, че българският народ се променя – споделя впечатленията си за българите Ан. – Преди не пътуваше извън рамките на социалистическите страни. Сега много българи пътуват навсякъде, не само до Франция, но и в Испания, Германия, Швеция, Америка, Канада, Южна Африка. Народът ви изведнъж започна да пътува и българите се отвориха към света. Нашите деца също са в чужбина, а ние пък приютяваме български младежи, които учат във Франция. Младите хора, които учат в чужбина, или тези които се реализират извън страната си като лекари или хора на изкуството, те не забравят родината си. Те прекарват ваканциите и в България и се оглеждат за възможността да се завърнат като утвърдени специалисти.”

Самата Ан дьо Колбер започва да рисува „относително късно, както сама се изразява, но с голяма страст към изказа в цвят”. Родена е в Прованс, Южна Франция, затова и животът й носи оттенъка, топлината и виталността на този край. „Моите теми са повлияни от сънищата, помага ми и развитото ми въображение – признава тя. – В картините ми отсъстват фигури, но в тях винаги има човешко присъствие, изпълващо атмосферата на фермите, на градовете и селата. В каквато и живописна техника да работя, душата и цветовете на България проникват в мен, всяка година все повече и повече.”

Талантливата художничка представя картините си в редица колективни и самостоятелни изложби по целия свят. За признанието към творчеството й свидетелстват престижни отличия като златен медал на Международния салон в Рим, награда Бернхайм – Париж, награда на Ротари клуб – Париж. А за забележителния й принос „за съхраняването на българската идентичност и за утвърждаването на положителни представи за България и българите във Франция” през 2011 е отличена с паметен медал „Иван Вазов” на Държавната агенция за българите в чужбина.

„България е малка страна с близо 8 млн. жители – отбелязва Ан дьо Колбер. – Това е по-малко от цялото население на Париж и околностите му, което наброява 12 млн. Въпреки това в тази малка страна намираме изключителни личности в научните среди, литературата, музиканти, български гласове. Как да не обикнеш една такава страна, която има такива ресурси от високо ниво. Колкото повече се развиваме, толкова по-голяма става нуждата от истинско изкуство. То ти помага да бъдеш оптимист, позволява ти да се отдалечиш от грозотата, глупостта на ежедневието. Бъдете смели, честни, работливи и запазете преди всичко надеждата си. Нищо не можеш да направиш, ако не се надяваш и не проявяваш воля. Затова запазете тези качества. Ако загубите надежда – умирате, отворете очи и гледайте нагоре.”

Още от категорията

Заупокойна молитва в София за загиналите в Кочани

Ден на национален траур в памет на жертвите от Кочани

18 март 2025 г. е Ден на национален траур и у нас в памет на жертвите, загинали при трагични обстоятелства в гр. Кочани, Република Северна Македония. Решението за това взе вчера Министерският съвет. Българското правителство изказва..

публикувано на 18.03.25 в 07:03

Фотоизложба по случай 96-годишната история на пещерното дело у нас

Пещерен клуб "Под Ръбъ" представя фотографска изложба, по повод 96 години от началото на организираното пещерно дело в България. Експозицията, която се открива на 18 март, на Моста на влюбените до Националния дворец на културата, съдържа 60 кадъра,..

публикувано на 18.03.25 в 07:00

След почти летните температури идва сняг

През нощта вятърът ще се ориентира от север-североизток, ще се усили и с него ще продължи да нахлува студен въздух. Във вторник  ще преобладава облачно време. На много места ще има валежи от сняг, в Горнотракийската низина и по Черноморието – от..

публикувано на 17.03.25 в 20:39