Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Цял свят обличат, а все голи ходят: фолклорни образи и вярвания за ръцете

БНР Новини
Снимка: БТА

Както повечето части от човешкото тяло, ръката не е просто орган, а образ и символ, който носи определени значения в традиционната култура. Ръката различава човека от животните и му позволява да се труди: да обработва земята, да отглежда „стоката” си, да изработва облекло и предмети за бита, да приготвя храна. В символичен план ръцете имат силата да превръщат природата в култура, да създават и поддържат човешкия свят. Като прибавим към това и пословичното трудолюбие на българина, можем да разберем защо ръцете като образ и знак имат толкова важно място във вярванията, фолклора и дори в речта ни.

Огромен брой пословици, поговорки и устойчиви фрази в българския език са свързани с ръцете. Изразът „има златни ръце” се използва за хора с особени умения и способности. Пак от същия корен идва и прилагателното „сръчен”, както и фразата „иде му отръки” – удава му се, има дарба за определена дейност. Фразата „запрятам ръкави” означава „захващам се здраво за работа”. Ако даден човек е „дясната ръка” на някого, значи му е пръв помощник, а ако „има две леви ръце” е несръчен и неумел. Ако си е „оставил ръцете” в една работа, значи е свършена лошо и без желание.

Образът на ръката се свързва и с щедростта, със способността да даваш. Популярен е библейският израз „лявата ръка да не знае какво прави дясната”, както и „да даваш не само с ръка, но и със сърце”. Който има „широки пръсти” пък не умее да пести и лесно губи спечеленото.

Ръцете участват и в някои детски игри, където отново се разиграва мотивът за труда и мързела. Популярна е една залъгалка, в която пръстите на ръката са отделни герои. Палецът рекъл: „Хайде да ядем!” „Какво ще ядем?”, запитал показалецът. „Каквото дал Бог”, отвърнал средният, а безименният предложил: „Да крадем и да ядем!”. „А, аз ще ви издам!”, възкликнало кутрето, с което си навлякло гнева на останалите – те го набили и затова останало малко.

С ръцете са свързани и народни гатанки, като например: „Цял свят обличат, а все голи ходят” или пък „Двама братя с по пет сина една плевня пълнят” . Отговорът е: „Ръцете, пръстите и устатата“.

Тъй като ръцете са особено важни и ценни за човека, едни от най-страшните клетви са насочени именно към тях: „Да ти изсъхнат ръцете!”, „Да имаш от дърво нозе и от слама ръце”; „Да ти почернеят ръцете като твоята черна душа!”. С обратен знак, те са и обект на пожелания за радост и благоденствие. Водачът на коледарската дружина, станеникът, благославя сръчните ръце на стопанката, приготвила специалния кравай, който им се дава в дар:

Тоя кравай коя го е вила, вила и превила,
да я дари Бог със щерки златокоси, със синове среброръки!
Кои ръце са го сели, да са велики и честити!
До лактите посребрени, до ноктите позлатени!

Ръката на по-възрастните се целува в знак на уважение и почит. Като целува ръка на свекър и свекърва невестата влиза в новия си дом в деня на сватбата. Пак с целуване на ръка по-младите искат прошка от по-старите на трапезата на Сирни Заговезни.

В народните песни хубавите моми и невести, както и царските особи, се отличават със своите „бели ръце”. Ръцете на светите хора пък са необикновени като самите тях. Говори се, че св. Антоний и св. Атанасий били двама братя ковачи, които с голи ръце бъркали в жаравата и ковели желязото с юмруци. Една мюсюлманска легенда пък разказва за Фатима, дъщерята на пророка Мохамед. Един ден, докато готвела у дома, съпругът ѝ Али се появил с млада девойка, която смятал да вземе за своя втора съпруга. Али и Фатима били женени отскоро и младата булка не очаквала подобна постъпка от мъжа си. Смутена, тя изпуснала неволно лъжицата и продължила да разбърква яденето с ръце, без да се изгори. След станалото чудо Али се отказал от намеренията си и върнал девойката при родителите ѝ. А ръката на Фатима и до днес се носи от мюсюлмани и християни като амулет срещу зли сили. В християнската традиция пък има билка, наречена Богородична ръка. Накисната във вода, тя разтваря клончетата си, подобни на човешки пръсти. Смята се, че тази вода помага на жените за лесно раждане.

Една от най-разпространените български приказки е за царицата Мария с отсечените ръце. Наклеветена пред царя от зложелатели, тя била жестоко наказана: отсекли ръцете ѝ и я изгонили от царството заедно с двете ѝ невръстни деца. Отчаяна, царицата отправила горещи молби към Божията майка, която скоро се притекла на помощ. Възвърнала ѝ отсечените ръце, а след време измамата била разкрита и царицата се прибрала с почести в двореца, а враговете ѝ получили заслужено възмездие.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Националният етнографски музей с... разкази по Коледа

Как обичаите в старата българската обредност придобиват нови форми с времето под неизбежното въздействие на историческите промени, модата и политическите решения?   Отговор на въпроса търси новата експозиция „Готови ли сте за…  разкази по Коледа“, с..

публикувано на 21.12.24 в 19:58

Игнажден – празник зареден с очакването на Младия Бог и прераждането на Слънцето

Игнажден е! На 20 декември почитаме паметта на св. Игнатий Богоносец. Според поверията от този ден започват родилните мъки на Божията майка и в народните песни се пее: "Замъчи се Божа майка от Игнажден до Коледа". В календара на българите..

публикувано на 20.12.24 в 04:30
Снимка: Атанаска Иванова, читалище

От динен маджун до Дервишовден – кои са най-новите "Живи човешки съкровища" на България

Осем автентични български традиции и предавани през поколения умения от различни краища на страната бяха вписани в Националната представителна листа на нематериалното ни културно наследство и така станаха част от "Живите човешки съкровища" на..

публикувано на 11.12.24 в 06:15