Положението на южните граници на ЕС е тежко. Кризата в общността продължава и в много страни се наблюдава увеличаване на деснорадикалните настроения, което пък от своя страна кара политиците да говорят за война, вместо да насочат своите усилия и средства към по-бедните страни, участващи в проекта „Източно партньорство”. Вътрешноевропейските въпроси все още не са решени. Това директно бе казано от Виктория Нюланд при посещението й в Киев. Американският дипломат заяви, че САЩ са готови да дадат пари на Украйна, но само при условие, че в страната се проведат реформи. „Ние сме готови да окажем помощ, но никой няма да даде пари – нито Съединените щати, нито МВФ, нито Европа на неформирана Украйна”, заяви тогава заместник държавният секретар на САЩ. Тя дори стигна по-далеч – направо напсува ЕС, след като изтече запис, в който тя прави обиден коментар за Съюза във връзка с кризата в Украйна.

“Майната му на ЕС (Fuck the EU)”, казва Нюланд на 5-минутния запис, който бе пуснат в You Tube, а след това и в Twitter. Гласът на Нюланд е ясно разпознаваем, а събеседникът й най-вероятно е посланикът на САЩ в Украйна Джефри Паят.

Съобщенията за възможен преход на Крим към Руската федерация принудиха шефа на Exxon Mobil Рекс Тилерсон да заяви, че неговата компания има намерение да отложи „разузнаването” в украинската част на Черно море заради нестабилната ситуация в Украйна.

Днес производството на газ в шелфа задоволява само нуждите на Крим. Според последните споразумения, подписани от Украйна със западните инвеститори, шелфът може да даде, ако се „налеят” милиарди инвестиции, 10-12 млрд куб. м газ. Неговите потенциални възможности обаче превишават 3,5 трлн куб. м. По думите на независими експерти е ставало дума за около 4 млрд.долара, сума, която е трябвало да бъде заделена от италианската ENI и френската EDF за развитието на шелфа.

Преди „дрънкането на оръжията” Китай се е съгласил на инвестиции с предишната власт на сумата 13 млрд.долара за изграждането на модерно пристанище на територията на полуострова, което да се експлоатира от Китай и Украйна. Става дума за широк спектър от стоки от Китай до Европа и обратно.

С изключение на дълбоководното пристанище, Китай планира да изгради ново летище, корабостроителница, петролна рафинерия, терминал за втечнен природен газ, центрове за обучение, да инвестира в развитието на туристическата и развлекателната зона. Всичко това е трябвало да бъде част от супер проекта "Талия Silk Road", който ще съкрати пътя на китайските стоки за Европа с 6000 км. Днес Китай и Украйна ще трябва да поискат и мнението на Москва, с която Пекин е в стратегическо партньорство, което пък от своя страна страшно дразни САЩ, страната на осъществената „фракинг революция”. Въпреки това е малко вероятно тези проекти да имат икономическа изгода, без континенталната част на Украйна и нейните транспортни връзки.

Нестабилната ситуация в Близкият изток и Турция, активизирането на ислямистките движения поставят под заплаха енергийната безопасност на Европа. Пред това бледнее митичният руски монополизъм на европейските енергийни пазари. Но за това – в третата част на „Битката за Крим”.