Защо Богородица се изобразява предяща в момента, в който получава Благата вест, с каква фолклорна символика е обгърнат един от най-важните християнски празници… В православния календар Благовещение е на 25 март. Денят, в който архангел Гавриил донася на Мария благата вест, че ще зачене от Светия Дух и ще роди спасителя на света. Случайно или не, датата следва настъпването на астрономическата пролет и така зачатието на Божественото дете се свързва с възраждането на природата, с идеята за новия живот и новото начало. Според фолклорната традиция, на Благовещение се почистват домовете, за да започне пролетта „на чисто”, садят се зеленчуците, за да са вкусни, пробиват се ушите на момиченцата, за да са „благи” раничките и бързо да зараснат. Вярва се също, че на този ден долитат щъркелите и лястовиците, започва да кука и кукувицата. Затова всеки трябва да излезе от къщи сит и с пари в джоба – както те свари първото кукане на кукувицата, така ще ти върви и през цялата година.
Чудото на непорочното зачатие, извършено на Благовещение, е тема, която дълбоко вълнува народното въображение. Редица фолклорни текстове се занимават с въпроса как точно се е случило така, че Богородица е запазила девството си, макар че е станала майка. Легенди и песни разказват, че тя помирисала цвете и заченала от сладкия му аромат. Според някои варианти цветето било бял крин, наричан още и с народното име замбак. Затова на много икони архангел Гавриил е представен изправен пред Мария с бял крин в ръка. Има и истории, според които цветето било не друго, а босилек – едно от най-любимите и почитани растения в българския фолклор. Босилекът се цени заради неговия аромат. И заради вярването, че има силата да гони злите сили и болестите. Той се смята за Христово цвете. Разказва се, че изникнал на Христовия гроб като небесно знамение. По традиция на Благовец се сади босилек, та да мирише благо и да има по-голяма сила срещу злините или пък се носи в църквата, където попът го освещава. Според други разкази, Божията майка заченала, като хапнала ябълка, или пък глътнала елмаз, а родила от реброто си и така запазила девството си.
На много от старите творби на църковното изкуство Богородица е представена да преде в момента на Благовещението. Интересно е да се отбележи, че показаното в изображенията предене „из ръка”, без помощта на хурка или чекрък, е най-древната техника на предене, която все още се среща в съвременността. Този сюжет е свързан с един апокрифен разказ, според който свещениците в Йерусалим решили да поръчат завеса за Божия храм, която да се изработи от благородни и непорочни девици. Една от избраниците била и Мария, на която се паднала пурпурната прежда – знак за царствения статут на Девата и на бъдещия ѝ син. Именно докато предяла пурпурната прежда пред нея се явил ангелът и я известил за чудесното събитие, което ѝ предстои. Християнските тълкуватели свързват пурпурната завеса с Христовата плът, разбирана като дреха, която майката приготвя за своя син: Богът я „облича” и така се въплъщава като човек на земята.
Учените установяват, че преденето и тъкането като типични женски дейности имат особено място в митологията и фолклора на много народи. Като преде, плете или тъче, богинята-майка създава света: тя изтегля нишката на живота, подобна на пъпната връв, свързваща майката и детето. Като предачки са представени трите мойри от древногръцката митология, а понякога и българските орисници, които определят съдбата на новороденото. Според легендите, предачка е и Ева, прародителката на човешкия род. Тази участ ѝ била отредена от Господ след грехопадението и изгонването на първите хора от Рая. Преденето и преждата играят важна роля и в някои от най-важните обреди на българите. Преде например невестата, когато влиза за първи път в новия си дом. Преде и кукерската баба или булка – един от най-популярните персонажи в зимните маскарадни игри, който разиграва ритуална сватба или раждане. Друга важна фигура, свързана с пролетта и плодородието, баба Марта, носи със себе си мартениците, изработени от усукана бяла и червена прежда. Един рядък стенопис от манастира край село Осеновлак, Софийско, представя необичайната сцената на Благовещение с мартеница. Над коленичилата Богородица, която получава благата вест със смирено скръстени ръце, е нарисувана мартеница. Тя се спуска над Девата и я докосва заедно с лъч светлина, който идва от Светия Дух. Така фолклорната традиция се намесва в християнския сюжет, за да онагледи и „обясни” чудото на Непорочното зачатие.
Как обичаите в старата българската обредност придобиват нови форми с времето под неизбежното въздействие на историческите промени, модата и политическите решения? Отговор на въпроса търси новата експозиция „Готови ли сте за… разкази по Коледа“, с..
Игнажден е! На 20 декември почитаме паметта на св. Игнатий Богоносец. Според поверията от този ден започват родилните мъки на Божията майка и в народните песни се пее: "Замъчи се Божа майка от Игнажден до Коледа". В календара на българите..
Осем автентични български традиции и предавани през поколения умения от различни краища на страната бяха вписани в Националната представителна листа на нематериалното ни културно наследство и така станаха част от "Живите човешки съкровища" на..