Google и още 40 световни компании създадоха наскоро глобална система, която ще дава информация „в реално време” за обезлесяването в целия свят. Уеб системата Глоубъл Форест Уоч използва информация от милиони сателитни изображения, както и данни от заинтересовани групи. Необходима ли ни е такава скъпа система? Данните от Google и Университета на Мериленд сочат, че от началото на века до края на 2012 г. светът е изгубил 230 млн. хектарa гори. Активисти твърдят, че през този период всяка минута е била изсичана в света равностойността на 50 футболни игрища. Всяка минута през всичките тези 12 години!Въпреки всички предупреждения на еколозите за риска от загуба на това толкова ценно природно богатство. Един от големите проблеми в справянето с обезлесяването е липсата на точна и навременна информация за случващото се, твърдят създателите на системата Глоубъл Форест Уоч.

Сред неправителствените организации, които могат да подават информация на глобалната система за състоянието на горите у нас, е WWF – България. Един от нейните експерти по горите Александър Дунчев твърди, че отсега може да ни разкаже какво ще открием за България в новата система на Google за наблюдение на горите. От нея можем да научим една добра новина. България е сред малкото страни в Европа, където площта на горите напоследък леко се увеличава, а не намалява. Това в същото време е и лоша новина за българското земеделие. Защо? „Увеличението на горската площ идва от запуснатите от две десетилетия земеделски терени, които гората постепенно превзема”, обяснява Александър. Той, обаче, се тревожи силно за старите гори, които имат най-голям принос за формирането на климата и водните ресурси, но продължават да се изсичат у нас.

С най-бърз темп изчезват равнинните гори, предимно дъбови, голяма част от които са в частни ръце, казва експертът.

„За по-бързо натрупване на печалби собствениците изсичат цялата си площ наведнъж или на два пъти за кратък период. Появява се гол терен, който рано или късно отново се заема от гора. Но междувременно няколко десетилетия тази гола площ няма да изпълнява екологичната функция, каквато би имала една стара гора.”

Друга зона, където може да се очаква бързо оголване, са районите с мераци за интензивен туризъм.

„Ще видим, че изчезват горите там, където се развива туризъм. По Черноморието ще бъдат освободени нови площи за строителство на хотели и други туристически обекти. „Оплешивяване” ще забележим и в планините, където има желания да се изградят нови ски съоръжения. А именно там са вододайните зони на повечето големи градове в България. Изсичането на тези гори, което ние ще видим в системата Глоубъл Форест Уоч, всъщност ще означава, че там намалява способността на гората да опазва водните ресурси на страната.”

В този контекст на недържавническо и негрижовно отношение към горите у нас, WWF – България, заедно с други природозащитни и академични институции се опитва да запази поне най-ценните, вековните ни гори. Първа крачка към целта е издирването и нанасянето им върху нашата географско-информационна уеб платформа, подобна на системата на Google (http://gis.wwf.bg/forests/).Така информацията за тях става достъпна за всички. До скоро къде точно се намират островчетата от истински девствени гори или поне вековни гори се знаеше само в някои академични среди и от горската администрация. Това, което ги е опазило досега е тяхната непристъпност. Няма пътища до тях, по които да стигне дървосекаческа техника.

„Върху нашата карта човек може да види нанесени както стари гори, които вече веднъж са били изсичани и възстановени, така и наистина девствени гори с изключителна стойност за опазване на биоразнообразието. Засега вековни гори с изключителна ценност са картирани само в Западна Стара планина. Там в най-високите части се намират няколко басейна от вековен бук, които опазват водните ресурси на Берковица и селата в северното подножие. На нашата платформа могат да се видят също т.нар. девствени гори, картирани още през 2006 г. от Института по гората. Те са съставени от дъб, бук, смърч или бор. Разпръснати са в почти всички планини. Има ги в националните паркове Рила, Пирин, Централен Балкан, както и в природните паркове Странджа, Българка, Рилски манастир и Беласица.”

Истината за това, което се случва с горите, най-често блесва върху сателитните снимки. Оттам научаваме например, че част от тези картирани през 2006 г. вековни гори вече са изчезнали. За ограничаване на тази негативна тенденция природозащитниците настояват да се изпълни онова законодателство на ЕС, свързано с мрежата Натура 2000, според което България трябва да запази поне 10% от всеки тип ценна за опазване на редки видове и техните местообитания гора. Т.е. там да не се провеждат никакви горско-стопански дейности. „10% е научно обоснованата минимална площ за гарантиране оцеляването на ценното горско биоразнообразие във вековните гори”, уточнява Александър Дунчев.

„Призоваваме държавата да опази малкото оцелели девствени гори в България и така да спомогнем за опазване на биоразнообразието в Европа, да имаме ресурс за развитие на екотуризма така, че всеки да може на излет да види красива вековна гора с уникални растителни и животински видове, каквито не могат да се срещнат в нито една стопанисвана гора, т.е. използвана за добив на дървесина гора.”