Усмивки от старите ленти с любими български актьори или виртуозните театрални изпълнения на човека-оркестър Камен Донев, сатирата на Радой Ралин или изтънчения хумор на сър Пелам Гренвил Удхаус, карикатурите, вицовете – списъкът с източниците на добро настроение за българите е доста дълъг. А ако ги попитате на какво се смеят в ежедневието – ще ви кажат, че както най-обикновените комични преживявания, така и най-остроумните мисли и изказвания, които разчупват конфузни ситуации, успяват да ги развеселят:
„В живота ме разсмиват няколко неща – казва Желана Янкова, музикант и преподавател по цигулка. – На първо място са духовитите мисли, а също и глупостта е извор на хумор и весели емоции. Обичам атмосферата, в която може да се намери на какво да се посмееш. Скандинавците, както и англичаните, се смеят на някакво действие, като това да бутнеш някого, да го препънеш, а ние се смеем на забавни мисли, на преживявания. Нашият хумор сякаш е по-изтънчен, предизвиква размисъл.”
Поводи за усмивки българинът винаги може да намери. Стига да не се взема „на сериозно”, той умее да иронизира дори и на най-трагичните моменти в живота си, особено когато всичко вече е отминало. Ще го чуете да разказва комичните си истории като истински анекдоти, достойни за хумористичен сборник. Впрочем, именно подобни разкази са вдъхновявали както българските класици, така и съвременни театрални български режисьори и актьори като Мариус Куркински и Камен Донев. Билети за спектаклите им обикновено се купуват поне месец предварително. Затова пък порцията смях е гарантирана и в достатъчно голямо количество, за да ви „засити” с добро настроение за цяла седмица. Точно така се зарежда и младият готвач Пламен Кисьов, който обича често да ходи на представления в столичния Сатиричен театър. Казва, че отива там, за да се посмее от сърце, а също и да се освободи от грижите на ежедневието:
„Усмивката за мен е начин на живот, по принцип много се смея – казва Пламен. – Хората около мен – не толкова. Проблемите наоколо са толкова много, че Първи април се приема повече за обикновен ден, отколкото за Ден на шегата. Заради грижите повечето хора прекарват свободното си време в гледане на телевизия, за да се откъснат от тях.”
Какво е за българите комичното? Начин за изпускане на парата, зареждане с положителни емоции или житейска философия, която ни помага да не губим представа за реалността. А може би смехът е маската, която ни пази от нараняване. Имаме ли нужда от комичното?
„Естествено, че имаме – категорична е Желана Янкова. – Без комичното в ежедневието всичко ще бъде изключително сиво. Комичното ти помага да навлезеш освежен в сериозните неща и да им се посмееш. И най-вече хуморът за мен намалява песимизма, към който ние, българите, сме много склонни. Имаме лошия навик да се оплакваме, това го осъзнах, след като живях в Скандинавските страни.”
В представите на по-старото поколение оплакването и мрачното настроение „пази от зли очи” и „прогонва” лошата участ. Затова, дори когато направите комплимент на някои хора, вместо да ви благодарят и да се усмихнат, те ще се чудят как да ви опровергаят. Я хубавата блуза, с която са облечени била стара, я прическата не е съвсем както са си я представяли, все ще намерят нещо отрицателно, с което да „посолят” добрите намерения. Слава Богу, сред младите хора този вид „заболяване” е по-слабо разпространено. Те се радват на малкия детайл и не се прехласват в търсене на щастието там, където не вирее. Една от тях е Елена Димитрова, която съвсем скоро ще стане отново майка. В ежедневието си тя се радва „на хубавите моменти, на вицове, на нещата, които предизвикват приятни усещания. Децата през повечето време предизвикват големи усмивки. Напоследък май не се усмихваме много. Сякаш ежедневието ни затрупва с грижи и ни остава съвсем малко време, за да се порадваме дори на хубавото време, каквото е днес, например. Във всяко нещо има повод, който да те накара да се усмихнеш.”
Служебният премиер Димитър Главчев увери, че не се предвижда увеличение на осигурителната вноска. Главчев присъства на представяне на нов изкуствен интелект от последно поколение, работещ на български език, създаден от Института за..
Годишно поне 20-30 души от строителството губят живота си, посочи пред БНР вицепрезидентът на КНСБ Огнян Атанасов. Той коментира тежкия инцидент в София, при който загина един работник, а други пострадаха, заради незаконен ремонт в сглобяемо..
По време на заседанието на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство в Брюксел служебният министър на земеделието и храните д-р Георги Тахов е поискал защитни мерки срещу вноса в България на пчелен мед с украински произход. Румъния е подкрепила..
В Националната библиотека „Св.Св. Кирил и Методий“ в София тази вечер от 18:00 ч. ще бъде представена книгата „Десет велики българолюбци“ на..
Накъде върви българската икономика? Продължава ли икономическата сегрегация на отделни райони в страната ни и къде наблюдаваме най-голям механичен прираст..
За ръст на заплатите от поне 10% във всички бюджетни сфери и по-значително увеличаване на доходите в образованието, здравеопазването и МВР през..