„Импровизирам върху платното или листа, вървейки към един винаги отворен финал. Кога да спра, кога картината е завършена е моят въпрос? Затова и най-трудното е да подпиша платното си” – думи на художника Румен Рачев. Повод за срещата с твореца е откриване на негова изложба на 20 март в софийската галерия „Астри”.
През 1982 г. Румен Рачев завършва Националната художествена академия. Творчеството му е по-добре познато в чужбина, отколкото у нас. Повече от осемнайсет години живее и работи в Германия. Едва през последните шест е по-често в България, без да прекъсва връзки с немски галеристи и колеги.
От 1988 до 1996 поставя самостоятелни изложби в САЩ, Финландия, Холандия, Германия, Швеция, Швейцария, Италия, Белгия, Англия, Русия. През 1991г. печели почетната награда на Международното жури в конкурса на Торонто, Канада. След 1996 година излага и в България. Негови платна има в колекциите на Националната галерия в София, Софийска градска художествена галерия, Музея за модерно изкуство и Библиотеката в Ню Йорк, Музеят на Ню Орлианс, Бремен – Германия, Цюрих – Швейцария и други обществени и частни колекции. В сегашната си самостоятелна изложба Румен Рачев показва цикъл картини, интерпретиращи града – отвън и отвътре, и неговите обитатели. Композициите и рисунъка са в духа на немския експресионизъм с лека препратка към Ел Греко, Пикасо, Дейвид Хокни. Така се очертава един образ на Румен Рачев, който се запомня и оставя голяма следа в изобразителното изкуство.
"Ако България ми беше разказана" – под това заглавие в Париж започва новата инициатива на Българския културен институт във френската столица в партньорство със Синематеката за документално кино към Обществената библиотека (Bpi) на Центъра "Жорж..
Писателят Калин Терзийски и неговият сборник с разкази "Има ли кой да ви обича?" отварят вратите на Българския културен институт в Берлин на 1 април, когато ще се състои среща на публиката с автора. Животът в града, пълен със загадки, драми и..
За Дивна Шалич Лафчиева казват, че е жена с много родини. Подобно на многоликостта, събрана в нейната душевност, тя е и жена с много призвания. Но най-важното е, че от друмищата, по които е оставила следи, поема голямата любов към живота – тя озарява..