На предстоящото международно изложение „Винария” в Пловдив от 2 до 5 април за първи път трябваше да има и специализирано състезание за биовина. То явно ще се отложи за догодина. В хода на подготовката му биолозарите бяха попарени от новината, че 2014-а ще бъде „нулева” година по отношение на евросубсидиите за биоземеделците у нас. Този тип земеделие, както знаем, е много по-трудоемко и значително по-нерентабилно от конвенционалното. И точно тук субсидиите са от огромно значение. Година без подпомагане може да принуди много стопани да се откажат от своя биоизбор. Отдавана се говори за огромния потенциал, който има страната ни за развитие на биоземеделие. Но приоритет явно са приказките за биоземеделие, а не самото то, оставено на ентусиазма на своите привърженици.
Като винарска страна със стари традиции и завоювани пазари, България има интерес да заеме и трайно разрастващата се ниша на биовината. Последните са привилегия и гордост на Стария континент, където се намират 85 процента от площите с биолозя в света. Но те представляват все още под 10 на сто от всички лозови масиви в ЕС. Разпространени са предимно в Южна Европа, защото топлият климат благоприятства органичното развитие на лозята. На север добри вина без помощта на химията трудно се получават. Лидер по отглеждане на биолозя е Италия с площ от над 30 хил. ха, следвана от Франция и Испания. В страната на галите терените с биолозя са се увеличили три пъти за последните четири години.
България също набира скорост. Първите биолозя бяха засадени в годината на присъединяването ни към ЕС, 2007-а, защото бяха подкрепени с евросубсидии. А първите вина от тези лозя дегустирахме на „Винария 2010”. „Площите вече се разрастват в аритметична прогресия”, подчерта Албена Симеонова от село Любеново, която е пионер в бранша. През 2012 г. биолозята у нас заемаха малко над 500 ха, но в процес на биосеритфициране, който трае от три до пет години, са още над 1500 ха. Тоест след година-две ще имаме троен ръст.
„Пет са биолозарите в страната – един в Северна България, това съм аз, и още четирима в южната част на страната”, казва Албена Симеонова. Годишното производство на българско биологично вино е 400-500 хил. литра. Сред нас има само една голяма изба, а останалите сме по-малки – с по 20-30 хил. литра вино.
Без помощта на химикали за борба с вредителите и болестите по лозята, много важно е да се избират за този тип земеделие устойчиви, най-често местни видове. Те обаче не са достатъчно познати на международния пазар. Затова обикновено се прави компромис между двата вида”, посочва Албена.
„Сортовете, които отглеждаме са от устойчиви до крайно неустойчиви”, казва тя. „От червените това са добре познатите каберне совиньон, мерло и някои други. Аз например съм засадила и един местен сорт сторгозия, селекциониран от българския Институт по лозарство и винарство. Той е изключително устойчив и подходящ за биологично лозарство. От белите пък при нас са популярни сортовете мускат отонел, ркацители, дунавски лазур, ризлинг, шардоне и още няколко. Доколкото знам, аз единствена правя биологично розе като за тази цел използвам чисто българския сорт памид. Той дава добро розе с доста наситен цвят.”
В момента още няколко от големите известни изби отглеждат немалки площи лозя в процес на биосертификация. В близките години е твърде вероятно да станем свидетели на скок в мащабите на това търсено производство. Но биолозарството е на кръстопът, казва Албена Симеонова и пояснява:
„Предстои европейски регламент да забрани едновременното отглеждане на биологично и небиологично грозде в едно и също стопанство. Това може да охлади мерака на големите винарни да се занимават с биовинарство. Изборът вече чука на прага. През 2015 г. трябва да решат дали ще гледат биогрозде и ще правят биовина или ще останат в конвенционалното винарство.”
Над 90 процента от българските биовина се продават в чужбина, предимно в Западна Европа. Нерядко печелят награди на престижни международни конкурси като специализираното изложение на биовината („Millésime Bio” 2014) във френския град Монпелие. Наскоро виното „Орбелус” донесе от там златен медал. Напоследък и родният пазар започва да се интересува от биовината ни. Надяваме се скоро да се появят в големите вериги, пожелава си Албена Симеонова.
В дните 22 и 23 ноември Българската православна църква ще отбележи тържествено 100 години от освещаването на Патриаршеския ставропигиален храм-паметник "Св. Александър Невски". Цял един век катедралата е "свидетел на всички вълнения, надежди и..
В петък вятърът от юг ще се усили и ще бъде умерен и силен, в Предбалкана и в близост до северните склонове на планините от Южна България – бурен. Облачността ще бъде разкъсана, значителна над западните райони, но следобед от северозапад бързо ще започне..
От следващата учебна година профилираната гимназия с интензивно изучаване на румънски език "Михай Еминеску" може да бъде преместена в сграда в центъра на София, съобщи БТА. Като възможна нова локация се обсъжда част от сградата на Професионалната гимназия..
Националната пощенска служба на Бългрия организира за 30-а поредна година конкурс за най-красиво писмо до Дядо Коледа. Писмата трябва да бъдат..
Българският посланик в Япония Мариета Арабаджиева и преводачът Елена Куцарова запознаха учениците от гимназия “Нагареяма” в префектура Чиба с..
Протестно шествие под надслов “Нито една повече”, организирано от “Феминистки мобилизации”, ще се проведе на днешния Международен ден за елиминиране на..