Преди шест десетилетия, тъй като правя 65-годишнина в края на март. В предучилищна възраст се сблъсках с пианото. Използвам тази дума, защото започнах заниманията си с него по случайност. Беше решено да уча цигулка, но тя бе твърде голяма за мен. На 14 г. осъзнах че имам двупосочни интереси – от една страна музикални, от друга – литературни. Започнах да пиша хумор и стихове, а след това и музикални произведения. Разбрах, че искам да изразя себе си чрез музиката и словото, и това определи пътищата ми в живота.
Аз започнах обучението си при проф. Веселин Стоянов. След като съдбата ни раздели, продължих да работя с проф. Райчев. Изключително съм му благодарен за мъдрите съвети и за приятелската ръка, която ми протегна. Не съм избирал по величина при кого да уча, а отидох при композиторите, които най-много ми импонират по един или друг начин.
След дипломирането си Филип Павлов специализира в Париж. Активно концертира като пианист в солови, оркестрови и камерно-ансамблови изяви. Лауреат е на конкурса за композиция „Валентино Буки” в Рим.
Двете са част от клавирен цикъл, писан в периода 1996 – 2000 г. Обикновено не задържам дълго произведенията в чекмеджето си. Доколкото си спомням, тези пиеси са включени в моя сборник „Детски песни и игри за пиано”. При създаването им имах един по-различен подтик. „Моето ехо фантазира” е моя любима творба. Посветил съм я на изпълнители, които като натиснат педала, забравят да го пуснат. Това е идеята ми – по двайсет такта пианистът непрекъснато да държи педала и да слушаме какво прави ехото. Що се отнася до пиесата „Песенчица”, аз много рядко пиша в направление, което може да се определи като фолклорно. В нея търсех по-детско и наивно звучене.
Дисертацията имаше за цел да покаже възможностите за развитие на детското композиторско творчество. Аз смятам, че няма дете, лишено от творчески импулс в себе си. Въпросът е в каква посока ще го развие и до каква степен. Именно това е интересното в системата, която разработих – как може да се предизвести разцъфтяването на младия талант. Българският народ е с големи заложби. Понякога творческият импулс възниква по-рано, друг път по-късно. Ако един човек преждевременно израсне умствено, дори и да не се е развил достатъчно в музикално отношение, има много добри перспективи. И още нещо, което често съм коментирал в трудовете си – умът на всяка креативна личност е ангажиран и с друго творчество. Потенциалът е в движение, той не може да бъде ограничен в една посока. Обаче има една важна подробност – нагласата за творчество без изключителната способност за трудова дейност, просто ще си отиде с времето.
Вълшебството на Коледа ще донесе Вокална група "Радиодеца" на своето Коледно матине на 14 декември, събота, от 11 ч. в Първо студио на БНР. Под диригентството на Илина Тодорова ще прозвучат любими коледни детски песни. Водеща ще бъде..
Животът на Вирджиния Събева- GINI е музика. Като малка пее в хор, следват музикално училище, участие в музикалния формат "X Factor" и работа в чужбина. След завръщането си от Норвегия се занимава с деца като музикален педагог. Именно работата с..
Добил значителна популярност като част от дуета Pavell & VenciVenc’, Павел Николов пое по свой самостоятелен път в музиката. Дни преди рождения си ден (10 декември) издаде соловата песен "В изолатора". В нея освен изпълнител, той е и автор на..
Една от най-новите песни за предстоящите празници е "Коледно чудо " в изпълнение на младите певци Стефани Илиева и Стойчо Стойчев, известен с..