Когато става дума за режисьора Джеки Стоев, винаги може да се очаква нещо свежо, смешно, жизнерадостно и нестандартно. В трио със сценариста Христо Илиев-Чарли и звукооператора Джони Пенков в новия си филм той ни отвежда в ромската махала в Кюстендил. Главен герой на лентата и водач из многолюдния квартал е Боян Исталянов, израсъл в него. Боби е предприемчив човек – бил е диджей, признава, че и сега тази тръпка не е отшумяла. Освен това е създател на първата ромска кабелна телевизия. И още нещо – всяка сутрин с пикапа си снабдява махалата с хляб. Оттам и заглавието на филма – „Хляб и зрелища”, крилата фраза на римския сатирик Ювенал. Какво показва тази телевизия?

„Повечето ромски въпроси, това, което интересува махалата – казва  в интервю за Радио България Боян. – Във филма сте видели кадри, с които отиваме там, където има събития. В такава голяма махала има какво да се снима, а не непрестанно да набиваме на хората в главите: циганите, гетото, те крадат, те не си плащат водата, което 90 процента не е вярно. Ние излъчваме неща, които информират и веселят хората. Например ромска музика, някоя сватба и все хубави неща като мис „Ромско момиче”, мис „Пролет”. Имаме и образователни програми. Това се вижда във филма – още в ранна възраст, от първи клас, приканваме децата с желание да ходят на училище. Общуваме и с по-големите, които са завършили осми клас, насочваме ги към средните училища – да не останат неграмотни. Защото образованието е най-важното нещо за човека в живота.”

В ромската махала на Кюстендил, по думите на Боби, живеят около 12 хиляди души. Много от тях ходят редовно на църква, адвентисти са. Ето какво споделя за Радио България режисьорът на филма:

„Важното е, че, ходейки на църква и вярвайки в Господа, те стават по-други хора, имат по-различно отношение към живота. Важно е също, че Българската православна църква, на която ние сме, така да се каже, чада,  не си мърда пръста в това отношение. Досега там не е влизал поп да им помогне, нещо да направи.”

Сред героите на филма е красива руса ромка, готвач във Великобритания, с великолепно чувство за хумор. „При нас, когато някой пусне музика,  съседът му започва да танцува, а при вас вика полиция” – казва тя на екипа. Младеж, осиновен на три години от американско семейство, след смъртта на осиновителите си всяка година се завръща при роднините си в махалата. Предпочита да прекарва повече време с тях.

Ромският квартал е предложил интересни, колоритни, но и поучителни срещи на екипа при снимките.

„Както казва Джони, много по-интересно се снима в една циганска махала, отколкото в едно министерство например. В министерството всичко ще бъде скучно. В тази ромска махала имаше две църкви и два църковни хора – единият на младите,  другият – на по-възрастни, пенсионери – продължава Джеки Стоев. – От друга страна, може да се получи погрешно впечатление за ромския квартал. Защото, като кажат циганска махала, веднага си представят едно гето със схлупени къщи без вода. Не е така. По-голямата част от ромската махала там си е с нормални къщи, много от тях са с дворове и добре обзаведени. Но във всяка циганска махала си има и гето, където са най-бедните...”