Навършват се 1200 години от смъртта /13 април 814 г./на хан Крум, голям български владетел с изключителни заслуги за изграждането на държавата ни, както и за нейното международно утвърждаване. Точните дати на неговото раждане и възкачването му на престола не са известни. За начало на управлението му най-често се споменават 802-ра или 803-та година. Според някои летописи, родът му произхождал от прабългарите, заселили се в Панония /историческа област в земите на съвременна Унгария/. От Крум води началото си нова династия, към която принадлежат и други велики български владетели, като княз Борис І – покръстителя на България, и Симеон.
В началото на управлението си Крум воювал с аварите, отслабени от борбата си с империята на франките. Завладял Трансилвания и земи на днешна Унгария до река Тиса, а част от аварските първенци станали негови съюзници. През 807 г. византийският император Никифор І Геник предприел поход на север срещу България. Армията му не стигнала далеч – той бил обезпокоен от вестта за готвен преврат. Настъплението му обаче дало повод на Крум да започне война с Византия с цел да присъедини сегашните югозападни български земи. През 809-а Крум превзел Сердика. Две години по-късно обаче Никифор І Геник минал в решителна контраатака и с огромна армия успял да прекоси Стара планина. Крум бил принуден да отстъпи столицата Плиска, която била подложена на опустошение, а мирните жители – избивани.
Междувременно Крум въоръжил своите поданици, съюзниците си авари и дори жените. Никифор не знаел как да продължи кампанията, къде изобщо се намира неговият противник, затова решил да изтегли деморализираната си армия през Върбишкия проход на юг, обратно към Тракия. В прохода византийската армия била нападната от засада и унищожена. Никифор бил убит, а Крум заповядал да направят от черепа му чаша, обкована със сребро. Според прабългарските вярвания, така той придобивал силата на победения противник.
Войната продължила и през 812-813. Крум спечелил нови победи над новия император Михаил Рангаве и неговия приемник Лъв V. Лъв V решил да започне преговори с Крум пред стените на Константинопол, но се изкушил да организира опит за убийство на противника си – отбрани стрелци, скрити в засада, трябвало да сразят хана на мястото на преговорите. Крум предусетил опасността и веднага се метнал на коня си. След като спасил живота си, продължил войната с нова енергия. През пролетта на 814 бил планиран решителен поход срещу византийската столица, като били подготвени и голям брой обсадни машини. В разгара на приготовленията Крум починал на 13 април същата година. Византийските хронисти посочват различни тайнствени версии за смъртта му: бил заклан от невидима ръка, ослепял заради греховете си, а неговите хора извършили ритуално цареубийство, за да може силата му непокътната да премине в неговия наследник. Така или иначе, точната причина за смъртта му не е известна.
За своето сравнително кратко управление Крум направил много за България. Присъединил днешни български земи на юг от Стара планина. Но на първо място, извършил важни реформи в държавата. Премахнал племенната структура и започнал да назначава управители на отделните области. Това започнало от новите земи на юг, където един от управителите станал братът на Крум, вместо вожда на местното славянско племе. Същевременно владетелят направил много, за да приобщи славяните и особено техните водачи към българската държава.
Въвел и първите писани закони. Според една популярна легенда, това започнало още след победата над аварите. Ханът приел победените им водачи с дължимото уважение към достойните военнопленници. Не пропуснал да ги попита защо могъщата преди аварска държава се сринала под ударите на франки и българи. Така разбрал за корупцията, кражбите, пиянството и моралната развала, които подкопавали мощта на бившите му противници.
Със своите закони Крум въвел безпощадни мерки срещу явления като кражбите, клеветничеството, пиянството. Законите му защитавали частната собственост, но предвиждали и помощ за бедните. Тези реформи обаче имат и по-дълбок смисъл: ханът изравнил напълно правата на прабългари и славяни. Премахнал местното обичайно право и създал централизирана държава.
Наричат Никопол "градът на вековете" заради неговата хилядолетна история. Той възниква като селище още през 169 г. по времето на римския император Марк Аврелий. През 629 г. византийският император Никифор III Фока преименува града на Никополис, което..
Дали сред експонатите в музеите могат да попаднат и някои фалшификати, дотолкова добри, че да не отстъпват на оригиналите – по тази тема се носят слухове и се правят спекулации, но в момента цяла поредица от исторически фалшификати гостуват като..
Комплекс от десетина малки къщички, разположен в южната част на Скалния град Перперикон, разкриха археолози под ръководството на проф. Николай Овчаров. По думите му, става дума за цял квартал, датиран от XIII – XIV век, който силно напомня на..
„Днес отбелязваме една годишнина: 139 години от Сръбско-българската война и победата на младата Българска армия. Както Съединението е само българско дело,..
Православната ни църква отбелязва днес Събора на св. Архангел Михаил, предводител на небесното войнство и безплътните ангелски йерархии, победили..
Срещи с автори, издатели и преводачи на православни книги от последните няколко години предлага програмата на Седмицата на православната книга . Тя се..