Светлина, надежда, живот отвъд болката и страданието – така българите възприемат най-великия християнски празник – Възкресение Христово. Това е денят, в който всички стават по-добри, по-усмихнати и отворени за вселенската любов, която струи сякаш от цялата преобразена природа. Подготовката за радостното събитие започва още в началото на Страстната седмица когато Църквата припомня по време на богослуженията последните дни на Христос от влизането в Йерусалим до разпъването му на кръста. Пътят към дългоочакваното радостно събитие преминава през съпричастността към страданията на Спасителя. Всички църковни служби насочват към преосмисляне на духовните ценности. Одеждите на свещениците са в тъмно лилаво – цвета на покаянието. И както няма радост без болка така и Възкресението идва след мигове на дълбоко страдание, което изчиства съзнанието от дребните страсти, за да подготви вярващите за дългоочаквания Великден. Не случайно го наричат празник на празниците, защото изпълва сърцата с надежда за вечен живот и Спасение, осмисля християнската вяра. Символ на тази сбъдната надежда за православните християни е Благодатният огън, който всяка година, на Велика събота (по православния календар) изпълва със светлина Божият гроб. В първите минути пламъкът му не пари и не изгаря ръцете и дрехите, затова вярващите докосват с него лицата си. Според руския учен Андрей Волков, кандидат на физико-математическите науки, този пламък наистина има небесен произход. С помощта на специални уреди той установява, че по време на появата на Благодатния огън се получава пик на електромагнитните полета. „Вече е ясно, че Светият Огън не е създаден от хора – казва Волков. – Това не е лъжа и измама – физическите му „следи” могат да бъдат измерени! Това е реализация на Божественото, едно чудо. Няма друга дума за него.” Всяка година православният свят с трепет очаква Божественото явление, за да отнесе тази частица от любовта на Твореца в дома си. От няколко години насам, с подкрепата на частни дарители, които осигуряват транспортирането му от Йерусалим, огънят достига и до българските православни храмове. Така всеки присъствал на празничното богослужение у нас има възможност да освети жилището си с него.
Тържествената пасхална литургия започва късно вечерта на Велика събота и продължава до ранните часове на неделния ден. Храмовете, особено в големите български градове, са препълнени с хора от всички възрасти. Малко след полунощ, свещеникът поздравява присъстващите на богослужението с „Христос воскресе!”. А по-късно започва т.нар. христосване – взаимно поздравяване с израза „Христос воскресе! Воистину воскресе!”. Вярващите си разменят боядисани в червено яйца – символ на Възкресението. Постепенно след този поздрав голяма част от хората се разотиват, за да останат само вярващите, които искат да се причастят. В края на пасхалната утрин се чете „Слово на Св. Йоан Златоуст", в което се призовават всички „постили и непостили", да „прегърнат Христовата любов” чрез причастието.
В неделя на празника, по традиция семействата се събират на празнична трапеза с близки и любими хора. „Всички в семейството сме заедно и винаги е било радост – казва на излизане от храма Веселин Йолов. – Нагласата е много приятна и всичко е много специално.”
„Като цяло свързвам тези празници със семейството си и с това да бъда с тях, да усетя тяхното присъствие до себе си, както и любовта. Тези неща, човек в ежедневието си често ги пропуска. Може би това, което се опитвам е да настроя себе си в тези моменти на тази вълна и да мисля повече за тези ценности” – казва Мая Стефанова.
За малката Йоана празникът е повод „да се помолим на Бог да ни дари със здраве щастие, любов. „ А приятелката й Виктория допълва: „Здраве, късмет, любов на моето семейство. Най-вече здраве на българите и само щастие за нас.”
Година на политическа нестабилност и противопоставяния не толкова на идеи за излизане от дългогодишния властови ребус, в който се намира България, а на лично его и собствени сметки. Така изглеждаше 2024 година в политически план. Като резултат от..
Протокол за сътрудничество и обмен между Министерствата на образованието и науката в България и Украйна за 4 учебни години до 2028-а бе подписан във видеоконферентен режим. С подписите си министрите Галин Цоков и Оксен Лисовий уреждат обучението на..
Часовникът на кукления театър е една от емблемите на град Стара Загора вече 48 години. Той е пуснат в действие през 1977 година и е единственият такъв на Балканския полуостров, съобщават от театъра на страницата във Фейсбук, след като от..
Година на политическа нестабилност и противопоставяния не толкова на идеи за излизане от дългогодишния властови ребус, в който се намира България, а на..
Часовникът на кукления театър е една от емблемите на град Стара Загора вече 48 години. Той е пуснат в действие през 1977 година и е единственият такъв..
В "България днес" на 7 януари ви срещаме доайена на българската общност в..