Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Свободата – висша ценност на българския конституционализъм

БНР Новини
Снимка: БГНЕС

На 16 април отбелязваме 135 години от приемането на Търновската конституция – първата българска конституция. Съгласно Берлинския договор на Великите сили от 1878-а година, след Руско-турската война от 1877-1878 г., български земи са разделени на няколко части. Северна България и Софийска област влизат в Княжество България. Земите на юг от Стара планина са в автономната област Източна Румелия, все още под властта на султана. С тази конституция, с официално наименование Конституция на Българското княжество, се поставят основите на българската парламентарна демокрация. Новаторска и прогресивна за времето си, с либерален характер, тя регламентира прилагането в модерна България на основополагащи принципи като общественото представителство, разделението на властите. Утвърждава публично договорените граждански права и обществени свободи на личността. Търновската конституция спазва основното изискване на Берлинския договор България да бъде наследствена монархия, като участието на народа в управлението се осъществява посредством Народно събрание.

Изработването на българската конституция се възлага на Учредително събрание, свикано на 10 февруари 1879 г. в старопрестолния град Търново. Първите депутати са участници в освободителните борби, интелектуалци, сред които и възпитаници на елитни западноевропейски университети.


„Свободата се превръща във висша ценност и в основна линия на Търновската конституция. И така преминала през времето, тази свобода става най-големият атестат за зрелостта на българската интелектуална мисъл след Освобождението”. Това каза в сградата на Учредителното събрание във Велико Търново, приветствайки участниците в научна конференция по повод годишнината, председателят на Народното събрание Михаил Миков.

„229 просветени българи се събират и в рамките на няколко месеца извършват едно дело, което полага основите на свободна България. Тези хора, дошли тук от петте губернии – Варненска, Русенска, Търновска, Софийска, Видинска, се събират в един момент, когато България търси своя път на картата на модерните европейски държави. Когато болката от Берлинския конгрес и нерешаването на общобългарския въпрос поставят пред тях избора: да учредят ли княжеството, или да търсят обединение на българските земи. Учредителното събрание има своите перипетии, има своите провалени заседания. Тези, които не приемат разкъсването на България, искат конституцията да бъда приета, когато се обедини страната. Надделява разумът и така се ражда Конституцията на Княжеството. Тези хора имат пълната свобода, защото конституцията е акт не даден им от краля, от царя. Конституцията е тяхно дело. Александър II – императорът-освободител дава пълната свобода на тези 229 българи да уредят държавата си по начин, по който те приемат за добре. Така свободата се превръща във висша ценност, тръгнала от килията на Хилендарския монах, преминала през революционните и религиозни борби за самоопределение на Българската православна църква, през кървавите дни на Априлското въстание, за да стигне до тази свещена зала. Хората помнят и знаят Търновската конституция. Онези повели, които и днес ни дават свобода. Свобода на печата, свобода на митингите, събранията и демонстрациите. Свобода – лична и свобода за всеки, който живее в България. Неслучайно учредителите записват онзи натоварен, не толкова с емоции, но със сила текст: „Всякой роб, стъпил на българска земя, независимо от неговия пол, вяра, народност, става свободен”. Това се случва далеч преди 1926 г., когато формално, юридически се отменя търговията с хора. Когато много модерни, за онова време, европейски държави приемат, че е нормално да се търгува с човешки същества. Очевидно нашите учредители, нашите деди са изпреварили времето си”, заяви още в словото си Михаил Миков.

Търновската конституция действа до шести декември 1947 година. Приети са още три основни закона на съвременна България: две Конституции на Народна република България от 1947-а и 1971-а по време на тоталитарния режим, и след промените – Конституция на Република България от 1991 г.

Снимки: БГНЕС, архив



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Почетоха Атанас и Любомир Далчеви с паметна плоча в Солун

Паметна плоча на Атанас и Любомир Далчеви беше открита в Солун по инициатива на Българската телеграфна агенция (БТА) и Генералното консулство на България в града. "България трябва да поставя знаци по света на места със следи от бележити българи", заяви..

публикувано на 17.09.24 в 11:13

С изложба в Букурещ ще отбележат два века от издаването там на Рибния буквар

Изложба "Петър Берон. 200 години от първото издание на "Рибния буквар"", първия модерен български буквар, отпечатан в Брашов през 1824 г., ще бъде открита на 17 септември от 18:00 ч. в Стъкления купол на библиотеката на Румънската академия, предаде за..

публикувано на 17.09.24 в 11:06

ВАС отказа да се произнесе по две жалби на ДПС срещу решения на ЦИК

Върховният административен съд (ВАС) остави без разглеждане две жалби на политическа партия "Движение за права и свободи" срещу решения на Централната избирателна комисия (ЦИК) за регистрация, съобщиха от пресцентъра на съда. Едната жалба е срещу..

публикувано на 17.09.24 в 08:51