Смесените райони в Родопите са традиционно известни със своята толерантност. Може би един от най-красивите символи на мирното съжителство между мюсюлмани и християни е честването на празниците на съседа. И така както християните ядат от курбана и учат мюсюлманските деца да боядисват яйца, така един от най-почитаните празници за мюсюлманите – макар и традиционно християнски – е Гергьовден.
Такъв пример е малкото родопско село Скребатно. Макар и населено предимно с мюсюлмани, в Скребатно се е запазила традицията ежегодно да се празнува Гергьовден. Интересното е, че начинът по който тук се отбелязва празника съдържа елементи и от други български пролетни обичаи. В българския фолклор има поговорка, според която на Гергьовден „дори птичката не си прави гнездо”.
Честването на празника започва още в навечерието на самия Гергьовден – на 5 май, разказва за Радио България Силвия Куйбишева. Тя самата е мюсюлманка от село Скребатно и е специалист по образование и програми на ЕС в община Гърмен:
„Всяка година в навечерието на самия празник – тоест на 5 май вечерта всички моми и жени правят букети от здравец. Те ги поставят в един глинен съд. Опяват този съд с две песни. Едната се нарича „Мома бяга по ливади”, а другата – „Мил ветрец”. Скриват съда някъде под трендафил, под розов храст, за да не го намерят момчета и да им похабят китките, както казват старите жени, които предават обичая.”
На сутринта момите отиват, за да видят какво се е случило с китките им и си умиват ръцете. Ритуалът е пожелание за здраве. Зеленината и почитта към природата заемат централно място на празника, затова след като са проверили китките си, момичетата отиват на зелената ливада, на която са посветили песните си предната вечер и се търкалят по нея, за да се изкъпят в прясната роса. Поверието гласи, че всички болести, които човек носи, остават на свежата зелена трева.
Следва жизнерадостната част на празника. В Родопите на Гергьовден се извършват и някои любовно-женитбени гадания. На този ден се гадае по китки. По тях се гледа за кого ще се ожени момата или момъкът. Момите правят голяма люлка и започват да се люлеят на нея в очакване на ергените. Най-голямото вълнение на младите мъже е кого от тях е сънувала момата през нощта, тъй като според поверието той ще стане и неин съпруг.
Празникът на овчаря, както още е известен Гергьовден е и ден за разплата – на този ден всички длъжници на пастирите плащат своя дълг към животните. В някои села се „назначава” овчар за времето от Гергьовден до Димитровден. Прави се пазарлък по колко ще се взема за паша на глава добитък и след като се договорят всеки стопанин дава на овчаря обредна питка и прясно сирене. Много от мюсюлманските семейства колят гергьовденски агнета, а на момите е разрешено да излязат сред природата с ергените.
Тук може да се запознаете с друг обичай от този регион – приказните сватби в село Рибново
Бъдни вечер, наричана някога и Бъдник, Малка Коледа или Неядка, била възприемана като част от тъмен, страшен период, зареден с мощен потенциал за влияние върху цялата следваща година. Затова нощта срещу Коледа е свързвана с предсказания, молитви и..
В наши дни, както и в миналото, от ранната утрин на Бъдни вечер цари суетня в домакинствата покрай подготовката за най-важната вечеря в годината. Вечерята в очакване на Рождество е постна, но също така трябва да е богата и изобилна,а ястията – да са..
Как обичаите в старата българската обредност придобиват нови форми с времето под неизбежното въздействие на историческите промени, модата и политическите решения? Отговор на въпроса търси новата експозиция "Готови ли сте за… разкази по Коледа“, с..
Специална занаятчийска работилница за керамични съдове от царски вид, каквито са използвали болярските семейства по времето на Второто българско царство..