Със сигурност изложбата на проф. Греди Асса, открита на 29 април в Софийската градска художествена галерия, ще се превърне в едно от събитията на 2014-а в областта на живописта. Талантът му ни води из свят с ярки видения, тревогата му да не помръкне красотата на планетата, която населяваме, е впечатляваща. В 49 платна голям формат художникът изповядва своето преклонение пред природата и изкуствата. Греди Асса има десетки изложби у нас и по света, специализирал е в Париж и Ню Йорк. Повод за експозицията е годишнината на живописеца – неотдавна той навърши 60 години. А метафоричното й заглавие „През пустинята” е събрало познание, горчивина, надежда и мъдрост.

„Говорим за пустинята, която е в нас, която е извън нас и която е в ежедневието. За това, което ни заобикаля и това, което не можем да заобиколим, а трябва да преодолеем, да преминем. В пустинята не само намираме отговор на много наши въпроси. В нея има всичко – и ветрове, и мечти, и миражи, важното е ти какво ще избереш” – разказва в интервю за Радио България Греди Асса.

Какво избира той? 

„Аз избирам миражите” – признава художникът. „Фактът, че можеш да ги видиш, да ги припознаеш като отправна точка към това, което е всъщност идеята и целта ти. Това е част от вдъхновението, от опита, от въображението на художника. Защото миражът ти се явява тогава, когато наистина много го желаеш. Тогава виждаш оазиса като убежище.”

Художникът разказва поетично за пустинята и нейната безбрежност, сред която се чувства като откривател на неочаквана красота. Но и за „преодоляването” на четири десетилетия творчество, за житейската си позиция през това време. И, правейки алюзия с Библията – за онези 40 години, през които Мойсей е странствал с народа си из пустинята. Безбройните ѝ дюни са причина Греди Асса да се чувства като песъчинка сред нея, но „песъчинка със свой вътрешен свят, изпълнен със свобода, надежда, вдъхновение”.

В изложбата са представени различни жанрове, включително портретният. Един от портретите е на големия български режисьор Димитър Гочев, който дълги години работеше в Германия, а преди месеци си отиде от този свят. „Бяхме приятели, той беше и мой колекционер, много често сме говорили за съвременното изкуство. Той ми даваше вяра и сила, затова го представям в експозицията. Има портрети на мои близки, приятели, както и други, в които „портретувам” – по-скоро музика, театър, оперно изкуство. Опитал съм се да направя реверанс към тези изкуства, които винаги са ми били близки или, най-малкото, съм се чувствал комфортно с тях.”

Изчезващата красота, тревогата за Малдивските острови или за Венеция са теми, които вълнуват Греди Асса. „Малдивите изчезват, както и Венеция, топи се това богатство на природата. Може би ние по някакъв начин сме причина за това и аз го отбелязвам в моите картини. Венеция е изключително място не само за артисти и художници, но и притегателен център за архитектура, изкуство. Има и нещо за душата, сега не мога да го разкажа, но много се надявам посетителите да усетят в тази изложба, че човек, независимо къде се намира, трябва да гледа с по-ведри сетива, по-оптимистично и с малко повече вдъхновение на своя живот.”

Какво пожелава на студентите си Греди Асса?

„Много се надявам моите студенти да си изберат свой личен, собствен път. Да не прескачат от едно място на друго, да вървят бавно и спокойно. Тогава се стигат по-далечни цели. И другото – да не са художници на усещания, които преминават транзитно през тях. Да могат да видят и малките неща, и глухарчето под краката им, и синевата, и планината. Да разпознават различните настроения, да могат да ги вплитат в своите произведения, за да усетят живота истински – този на художника.”

Снимки: Венета Павлова