Родена е на 22 май 1962 година в село Ерма река, до Златоград, в красивите Родопи. На дванайсет запява в детския фолклорен ансамбъл „Орфей” в Смолян. Завършва музикалното училище в Широка лъка и като негова солистка печели шест златни медала от републикански фестивали и конкурси. После учи педагогика в Пловдивския университет. Става солистка на ансамбъл „Родопа”-Смолян, на дамски хор „София”, преименуван по-късно „Големите български гласове”. Първият й филм за телевизията е излъчен през 1993, а самостоятелният албум с родопски песни “Жарава от звуци “ излиза през 2000 година.  Нейни изпълнения звучат и в компактдиска “Паметта на България”, издаден за събора на Рожен. „Родопската песен  иска много въздух, сила, дълбоко и осмислено преживяване,” казва Златина. „Тя има своята красота представена както с каба гайда, така и с оркестър, но я предпочитам с гайда - най-характерният съпровод за района”.

Освен като изпълнител, Златина Узунова е изграден педагог. В последните седем години тя ръководи три състава за родопски фолклор към смолянското читалище „Христо Ботев” и това й носи удовлетворение на творец. Преди две години отпразнува с голям концерт юбилей в Смолян. Специално за празника дойде хор „Големите български гласове”, участва и ансамбъл „Родопа”: ”Бях много притеснена и развълнувана, но концертът премина на високо ниво, в сърдечна обстановка. Петдесет години  не са много, не са и малко. В личен план остарявам като всички, а в творчески продължавам да се развивам и оставам свързана с родопската песен и българския фолклор. Човек може всичко, стига да поиска! Двайсет и пет години пътувам между Смолян и София, за да работя с хор „Големите български гласове”. Чувствам се прекрасно и все още не съм изморена, защото трябва да пазим родопските песни и всичко българско. С това можем да се похвалим, с нашата народна музика. С нея можем да кажем гордо – това сме ние, българите!”

В края на 60-те свири в Ансамбъла на Строителните войски в София и отбива войнишката си служба. През 1970 година среща на концерт известния виртуоз на акордеона Трайчо Синапов и двамата стават партньори. Свирят заедно десетилетия – музиката им звучи от националния ефир, от грамофонни плочи, концертират в повечето европейски страни.

Димитър Пасков е известен като последовател на кларинетиста Петко Радев – образован музикант, от когото се учи и възхищава. Налага въведената от него интерпретация на народната музика през втората половина на двадесети век, но съумява да изгради свой собствен почерк. „Свири много чисто, с хубав звук и не по-лоша техника от Иво Папазов. За разлика от него, не използва толкова често импровизацията” – казва за него Петко Радев в интервю на Лозанка Пейчева. Музиката му е трудна и не всеки може да я изсвири. А със своята ясна и точна мисъл за форма и „стакатно свирене”, Димитър Пасков получава прякора „Тигъра”.