С петзвезден мотел сравни крайпътната римска станция Состра директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров. Тя бе открита наскоро при едноименната крепост до село Ломец, Троянско, проучвана от години от археолозите. Намира се на важен древен път, започващ от Дунав при античния град Ескус (при с. Гиген) и продължаващ към Филипополис. Ето какво разказва в интервю за Радио България ръководителят на разкопките доц. Иван Христов от НИМ:

Този път има стратегическо значение за Римската империя в нейните северни провинции. Това е Виа Милитарис – военен път. Бил е под пряката юрисдикция на императорите и е много важен за бързото транспортиране на военни контингенти от Тракия към Мизия и обратно. От друга страна, той има значение и като икономическа пътна артерия, която свързва крайдунавски селища с Родопите и Беломорието. Той е своеобразен еквивалент на съвременна магистрала, път, изграден по всички канони на римското строителство, с две платна. Поддържан е с десетки крайпътни станции, с укрепени лагери – фортове, и с по-малки стражеви кули.

Разкопките при Ломец започват още през 70-те години на миналия век от известния археолог Георги Китов. Той проучва там няколко тракийски надгробни могили от Римската епоха и мавзолей с некропол. През 2002 година Иван Христов, заедно със Сергей Торбатов от Археологическия институт при БАН подновява изследванията. Досега от крайпътния комплекс са проучени укрепен военен лагер, сграда от римското цивилно селище, трасето на античния път пред крепостната страна, базиликата „Свети Георги”, светилище на тракийския конник, което е в непосредствена близост до Состра.

Всъщност, ние говорим за една долина – на река Осъм, при днешното село Ломец, където на повече от 6 квадратни километра имаме плътно застроена територия – отбелязва археологът. – Тя е урбанизирана: има пътища, водопроводи, канализация, култови места, некропол, където хората погребват мъртъвците си, селище, което обслужва крепостта и станцията. И понеже Состра е известна в римските карти като крайпътна станция, ние дълго време се чудехме къде е била тя. Имаше податки, разбира се, и по време на спасителните проучвания, които започнахме през април, вече локализирахме мястото й. В резултат имаме един завършен модел на селище от Римската епоха, което, ако трябва да използваме съвременна историческа терминология, е с полуградски статут.

Колкото до станцията, засега археолозите са открили три големи помещения в североизточната й част. Те са верижно подредени, с масивни зидове. Две от тях са с подово отопление – т.нар. хипокауст, с кръгли тръби, със зидани арки с тухлени сводове. Т.е. става дума за модерни за времето сгради по типичен римски образец. Удобството на тази крайпътна станция е наличието на баня с басейн с топла вода, който ние разкрихме. Но имаме податки и за други басейни, които са част от целия, да го наречем, спа комплекс, защото знаем от историческите извори, че става въпрос за различни басейни за топла и студена вода, за съблекални. Тези неща ги виждаме, макар и във фрагментарен вид на терена – посочва Иван Христов.

Разкопките на крайпътната станция са в частен имот. Община Троян има намерение да го закупи. Ако това се случи и бъдат проучени останките на станцията, ще имаме невероятно добре запазен комплекс. Защото зидовете, които в момента разкриваме в североизточната част, са запазени до метър и 20, метър и 50 на места – продължава археологът. – Представете си всичко това да се извади на бял свят. Важното в случая е, че ние имаме старини, които са част от единен комплекс и те са разположени на сантиметри от главния път Ловеч-Троян. Което веднага го превръща в удобен обект за туризъм. А и самата долина на Осъм е много красива.