На 2 юни България отбелязва Деня на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на страната ни. На този ден загива поетът Христо Ботев – един от най-обичаните ни национални герои. Като вдъхновен романтик, Ботев повтаря подвига на Байрон и Петьофи – посвещава живота си на свободата и го принася в жертва пред нейния олтар. През 1876 г., в разгара на Априлското въстание за независимост от Османската империя, великият поет организира на румънска територия чета от над 200 души. Поборниците влизат в ролята на мирни градинари и се качват на австрийския параход „Радецки” последователно от няколко румънски пристанища. После го превземат и слизат на българския бряг на Дунав близо до Козлодуй. Целта им е да вдигнат бунта и в Северозападна България.
Героичният поход на Ботев не получава достатъчно подкрепа от неподготвените местни жители. Много четници падат в неравните боеве с османската армия. Но една от целите му е изпълнена. Епизодът с кораба „Радецки”и трагичната съдба на четата става широко известен в Европа и насочва общественото внимание към съдбата на поробения български народ. Две години по-късно на европейската карта ще се появи свободното Княжество България.
За пръв път гибелта на Христо Ботев се отбелязва през 1876 г. в Румъния, където друг поборник – Стефан Стамболов, впоследствие виден български държавник, прави възпоменателно тържество. У нас, според някои данни, Денят на Ботев е честван неофициално за първи път през 1884 във Враца и Пловдив. Тогава Южна България все още е автономна област Източна Румелия в Османската империя, а Пловдив е нейна столица. Тази патриотична проява предшества един вдъхновен акт – Съединението на Източна Румелия и Княжество България през септември 1885 г.
Денят на Ботев е честван официално за първи път през 1901. През втората половина на ХХ век, при комунистическото управление,до 1988 той е отбелязван като Ден на Ботев и загиналите в борбата против турското робство, капитализма и фашизма, както и в Отечествената война. При демократичните промени няколко пъти се променя названието на този празник. Тогава бяха поставени въпроси като например имало ли е наистина фашизъм в България. На 31 май 1993 Министерският съвет прие формулировка, която е достатъчно приемлива за всички: „Ден на Ботев и загиналите за свободата и независимостта на България”. У нас, за съжаление, няма национално единство около близката ни история. Но поне названието на Ботевия ден вече 21 години остава незасегнато от политическите промени.
В брой 52 на "Часът на Радио България" отправяме взор към празнуването на 24 май от българите по света и в него можете да чуете : Българските неделни училища в Кипър излизат на общо шествие по крайбрежната улица на Лимасол – интервю с..
Софийският университет "Св. Климент Охридски", Националната гимназия за древни езици и култури "Константин-Кирил Философ", Българският културен институт в Братислава и Фондация "Глаголитика" ще бъдат приети днес за пълноправни членове..
На 22 май в Националния военноисторически музей (София, ул. "Черковна", 92) от 16,00 часа се открива изложба, наречена "Един колоритен чех в България". Тя е посветена на 165 години от рождението и 110 години от смъртта на Ярослав Вешин – първия..
Вече две десетилетия българските медии в чужбина се събират на годишна среща, организирана от Българската телеграфна агенция. Събитието е известно като..
В "България днес" на 23 май слушайте: 02:20 - Новини 09:32 - Прогноза за времето 15:37 - Започва 20-ата Световна среща на българските медии –..
В словото си на официалното честване в София на 24 май – Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската..