Основателни ли са опасенията на туристическия ни бранш за отлив на руски и украински туристи това лято заради събитията на Кримския полуостров? Или пък ще се потвърдят ведрите прогнози на правителството за засилен интерес от Русия и Украйна към нашите курорти?

Тревожен отлив от въпросните пазари отчетоха туроператорите ни на прага на сезон 2014 г. Според тях обяснението е в по-скъпите ваканционни пакети за руските и украинските летовници заради обезценената им валута в следствие на събитията в Крим. Като друга, не по-малко основателна причина, се посочва рязкото намаление на автобусните превози от Украйна и Русия към Българското Черноморие. Известно е, че част от тези автобусни линии пресичат размирните зони, а с тях, за морските ни лагери, пътуват предимно ученици. Както знаем Русия и Украйна са водещи пазари за българския туризъм и евентуален отлив от тях би се отразил сериозно на бранша. По данни, изнесени в българските медии, именно това се случва в навечерието на летния сезон. Родните туроператори алармират за забавяне на резервациите от Украйна и Русия, без обаче официално да уточнят за какъв спад става дума. Негласно обаче се говори за 10-12 процента намаление на летовниците от тези пазари.

Положението с детския и ученическия туризъм е още по-тревожно. Но и тук за конкретни данни не става и дума. В същото време от Министерството на икономика и енергетика (МИЕ) долитат „безоблачни” прогнози за успешен сезон и усилен интерес от Украйна и Русия. Поводът е издадената от посолството ни в Москва 100-хилядна виза за тази година на 2-годишната московчанка Оксана Шишкина. От ведомството подчертаха още, че туризмът ни върви на пълни обороти и че от януари до април 2014 г. страната ни е била посетена от около 1 милион и 133 хиляди гости, което е с 4,1 на сто ръст спрямо 2013 г.

„Важното е, че България запазва две много важни тенденции. Първо – ръст в почти всички ключови пазари и второ – огромна диверсификация” – каза Бранимир Ботев, зам.-министър на икономиката и енергетиката. „Така че ние не сме обвързани с един пазар при който, недай си Боже, ако се получи проблем, това да затормози отрасъла. Като пример ще посоча западноевропейския и централноевропейския пазари – ръстът там се движи между 4 и 11 процента. А това означава, че съотношението цена-качество в момента е конкурентно за България.”

С една дума надеждите са, че евентуален отлив от Русия и Украйна би бил компенсиран от туристически прилив, идващ от други държави. А иначе добрата новина в отрасъла е откриването преди броени дни на редовна авиолиния Варна – Истанбул. До момента самолети на Турските авиолинии летяха само до София. Чрез новата редовна линия обаче се изгражда своеобразен международен мост, който ще допринесе за ръста на туризма ни или поне така се надяват от МИЕ. Полетите ще се осъществяват четири пъти седмично, като двупосочният билет струва едва 79 евро. Между другото, истанбулското летище представлява гигантски регионален хъб, нещо като „гара разпределителна” на авиопотоците за Източна Европа и Близкия Изток. Така че в даден момент морската ни столица би могла да се превърне в директна точка за полети от Централна и Западна Европа. „За нас това е потенциален пазар от над 15 млн. чуждестранни гости”, прогнозира заместник-министър Ботев.

Но докато чакаме въпросния петнадесетмилионен туристически поток да ни „връхлети”, продължаваме да гадаем как ще се отрази на отрасъла конфликтът в Украйна и най-вече как туризмът ни ще реагира на непредвидимата икономическа среда в навечерието на задаващите се предсрочни парламентарни избори у нас.

Снимки: Венета Николова