Редица български правителства си поставяха амбициозната цел България да влезе в еврозоната. Така беше във времето, когато ЕС бе стабилен пазар, а еврото бе силна валута. Кризата обаче разклати имиджа на общността, а европейската парична единица започна да губи своя блясък. За да сталбилизира банковата система и Европа да излезе от рецесията, ЕЦБ се готви да печата нови пари. А това е лош сигнал за стабилността на европейските икономики, червена светлина за амбицията на страната ни да влезе в клуба на 18-те евродържави. Така еврото вече не е панацея за България. И не само това.
Българският лев де факто е евро, т. е. съотношението е фиксирано от дълги години. В този смисъл ние неформално сме част от еврозоната. Разбира се, не сме изцяло вътре, защото нашата банкова система няма достъп до трезорите на ЕЦБ, до ниските лихви и спасителните фондове. Но ползваме еврото, както и част от позитивите и негативите на монетарната система. Защо се спираме на тази тема сега? Защото ЕЦБ и ЕК излязоха с доклад, в който се казва, че страната ни още не е готова за еврозоната. Отличникът е Литва, а България, Чехия, Хърватия, Унгария, Полша, Румъния и Швеция ще чакат следващата проверка след две години. Министерството на финансите реагира категорично, че страната ни е готова за еврото, защото покрива всички критерии. Отново започнахме да си задаваме въпроса от преди две-три години, дали рисковете от присъединяване към еврозоната са по-големи, отколкото очакваните ползи. Коментар по темата на макроикономиста Георги Ангелов:
Какво ще спечели България от влизането в еврозоната?
„Основният плюс, който винаги е стоял пред влизащите в еврозоната, е, че те се присъединяват към един успешен икономически и валутен съюз, т. е. приемат една световна валута, имат съответно по-ниски лихвени проценти, по-голямо доверие от пазарите, по-лесна търговия, туризъм и това благоприятства икономическия растеж. Тези предимства в периода на кризата не бяха толкова отчетливи, да не кажем, че всъщност отсъстваха, тъй като еврозоната беше в рецесия. Сега, след като Европа започва вече да се отърсва от кризата, да постига икономически растеж и да започва възстановяването, тези предимства ще се върнат. Тоест, еврото ще има икономическа стойност за страните, които го приемат, тъй като е стабилна световна валута и осигурява икономически просперитет. За балтийските страни еврото има и геополитическа стойност. Те искат да се интегрират колкото се може повече в Европа, за да са сигурни, че някоя съседна страна в лицето на Русия няма да ги подтиска, да им влияе, както се случва в Украйна.”
Ако влезем в еврозоната, не сме сигурни дали няма да даваме нови заеми на Гърция, Португалия или друга проблемна страна. Има несигирност заради кризата в Европа.
„Това е аргумент на някои страни от Източна Европа – да изчакат няколко години, за да могат да се изчистят последствията от европейската финансова и банкова криза и едва тогава да влязат „на чисто”, за да не се налага да дават пари на Гърция. Защото ще бъде трудно за обществото да приеме,че една бедна страна като България и дори по-успешна като Полша, ще подпомага по-богати държави като Португалия или Гърция. Това е основният негатив в момента. Но той е краткосрочен, защото би трябвало в рамките на една-две години тези проблеми да бъдат изчистени и еврото да се отърси до голяма степен от кризисния период.”
Има доста скептицизъм у нас: кризата в Европа ще ни повлече, бюрокрацията в ЕС ще съсипе бизнеса, еврото отслабва…
„Най-големият оптимизъм имахме през 2008 и 2009 г., когато в България започваше кризата, а еврото изглеждаше като остров на стабилността. След това нещата се обърнаха. В еврозоната започна тежка криза – Гърция, Португалия, Ирландия, Испания, Италия и т. н. И някак страните извън еврозоната изглеждаха стабилни. С постепенното излизане от кризата, до няколко години, еврото отново ще бъде привлекателно. Но това изисква новата ЕК да е достатъчно активна и да работи за решаването на тези проблеми. И Гърция, и банковата система в еврозоната, имат дългове, проблемни активи, които трябва веднъж завинаги да се изчистят, за да може да се тръгне „на чисто” и към висок икономически растеж. И Европа отново да бъде център, създаващ просперитет и привличащ инвестиции, а не страните да се опитват да го напуснат, като Великобритания, или пък Гърция, която можеше да бъде изгонена.”
Някои анализатори смятат, че валутният борд вече е изчерпал своя потенциал.
„Той ни спаси от хиперинфлацията и ако погледнем показателите, които се изискват за влизане в еврозоната, всъщност благодарение на валутния борд ние изпълняваме практически всички изисквания. Това, което ни остава, е по-важно. Защото освен да изпълним числата, ние ще трябва да изпълним и някои неформални критерии – да имаме стабилни институции и доверието на европейските партньори, нещо което през последните седмици все повече започваме да губим. Там ще ни бъде проблемът.”
Международният фестивал на етнографското кино "OKO" ще се проведе в София от 8 до 15 ноември. Форумът се осъществява с подкрепата на Националния филмов център, Столичната община, Посолството на Украйна и Держкино на Украйна. Тази година екипът на..
Институтът за исторически изследвания към Българската академия на науките организира днес, 8 ноември, научната конференция на тема "Западните български покрайнини - история и перспективи" по повод 100-годишнината от Учредителния конгрес на..
Трийсет и третата българска полярна експедиция се отправя към Антарктида, за да продължи научните си проучвания в сътрудничество с учени от различни страни. За първи път на изследователския кораб "Св. св. Кирил и Методий" са и пътешественици от две..
От Варна към Антарктида, днес – 7 ноември, потегля 33-тата българска полярна експедиция. За трета поредна година нашите полярници ще плават към Ледения..
Трийсет и третата българска полярна експедиция се отправя към Антарктида, за да продължи научните си проучвания в сътрудничество с учени от различни..
Премиерата на документалния филм "Кой е професор Чирков" ще се състои тази вечер в столичното кино "Люмиер". Режисьор е Елени-Маргарита Нейкова-Елма,..