Редица български правителства си поставяха амбициозната цел България да влезе в еврозоната. Така беше във времето, когато ЕС бе стабилен пазар, а еврото бе силна валута. Кризата обаче разклати имиджа на общността, а европейската парична единица започна да губи своя блясък. За да сталбилизира банковата система и Европа да излезе от рецесията, ЕЦБ се готви да печата нови пари. А това е лош сигнал за стабилността на европейските икономики, червена светлина за амбицията на страната ни да влезе в клуба на 18-те евродържави. Така еврото вече не е панацея за България. И не само това.

Българският лев де факто е евро, т. е. съотношението е фиксирано от дълги години. В този смисъл ние неформално сме част от еврозоната. Разбира се, не сме изцяло вътре, защото нашата банкова система няма достъп до трезорите на ЕЦБ, до ниските лихви и спасителните фондове. Но ползваме еврото, както и част от позитивите и негативите на монетарната система. Защо се спираме на тази тема сега? Защото ЕЦБ и ЕК излязоха с доклад, в който се казва, че страната ни още не е готова за еврозоната. Отличникът е Литва, а България, Чехия, Хърватия, Унгария, Полша, Румъния и Швеция ще чакат следващата проверка след две години. Министерството на финансите реагира категорично, че страната ни е готова за еврото, защото покрива всички критерии. Отново започнахме да си задаваме въпроса от преди две-три години, дали рисковете от присъединяване към еврозоната са по-големи, отколкото очакваните ползи. Коментар по темата на макроикономиста Георги Ангелов:

Какво ще спечели България от влизането в еврозоната?

Снимка

Ако влезем в еврозоната, не сме сигурни дали няма да даваме нови заеми на Гърция, Португалия или друга проблемна страна. Има несигирност заради кризата в Европа.

„Това е аргумент на някои страни от Източна Европа – да изчакат няколко години, за да могат да се изчистят последствията от европейската финансова и банкова криза и едва тогава да влязат „на чисто”, за да не се налага да дават пари на Гърция. Защото ще бъде трудно за обществото да приеме,че една бедна страна като България и дори по-успешна като Полша, ще подпомага по-богати държави като Португалия или Гърция. Това е основният негатив в момента. Но той е краткосрочен, защото би трябвало в рамките на една-две години тези проблеми да бъдат изчистени и еврото да се отърси до голяма степен от кризисния период.”

Има доста скептицизъм у нас: кризата в Европа ще ни повлече, бюрокрацията в ЕС ще съсипе бизнеса, еврото отслабва…

„Най-големият оптимизъм имахме през 2008 и 2009 г., когато в България започваше кризата, а еврото изглеждаше като остров на стабилността. След това нещата се обърнаха. В еврозоната започна тежка криза – Гърция, Португалия, Ирландия, Испания, Италия и т. н. И някак страните извън еврозоната изглеждаха стабилни. С постепенното излизане от кризата, до няколко години, еврото отново ще бъде привлекателно. Но това изисква новата ЕК да е достатъчно активна и да работи за решаването на тези проблеми. И Гърция, и банковата система в еврозоната, имат дългове, проблемни активи, които трябва веднъж завинаги да се изчистят, за да може да се тръгне „на чисто” и към висок икономически растеж. И Европа отново да бъде център, създаващ просперитет и привличащ инвестиции, а не страните да се опитват да го напуснат, като Великобритания, или пък Гърция, която можеше да бъде изгонена.”

Някои анализатори смятат, че валутният борд вече е изчерпал своя потенциал.

„Той ни спаси от хиперинфлацията и ако погледнем показателите, които се изискват за влизане в еврозоната, всъщност благодарение на валутния борд ние изпълняваме практически всички изисквания. Това, което ни остава, е по-важно. Защото освен да изпълним числата, ние ще трябва да изпълним и някои неформални критерии – да имаме стабилни институции и доверието на европейските партньори, нещо което през последните седмици все повече започваме да губим. Там ще ни бъде проблемът.”