България влиза в европейското космическо семейство. В дейността на Европейската космическа агенция (ЕКА) досега участваха всички страни-членки на ЕС, с изключение на България и Хърватия. Българското правителство даде картбланш на дългогодишното очакване на „космическата” общност у нас. Членството в ЕКА ще ни даде възможност да участваме в европейските космически програми.

Въпреки че България е шеста космическа сила в света и има традиции в космическите технологии, страната ни остана една от последните, които се качиха на влака. Освен оправданията на редица правителства, че членският внос е висок за българския бюджет, при споменаването на „космически изследвания” всички остават с убеждението, че това е твърде абстрактно и малко „извънземно” на фона на кризата в Европа. Всъщност става дума за изключително важни неща, като комуникационни и GPS технологии, GSM мрежи, сателити, интернет. България има потенциал да участва в системата за глобална навигация Galileo, а „това е бизнес, по-голям от петрола и природния газ”, казва проф. Петър Гецов, директор на Института за космически изследвания към БАН. Защото всеки автомобил и мобилен телефон ще бъдат снабдени с GPS система.

Снимка

„Влизаме в европейското космическо и авиационно общество на високите технологии и можем да участваме във всички проекти на ЕКА” – казва в интервю за Радио България проф. Гецов. „Тук не само науката, но и българският бизнес имат интерес. Голяма част от проектите на ЕКА опират и до бизнеса, защото става въпрос за комуникации, за навигация и за много други космически приложения. Проектите са много добре финансирани от ЕК, така че това е много сериозна крачка на България към присъединяване в обществото на високотехнологичните държави.”

Всяка година ЕКА обявява програми за повече от три милиарда евро, а доскоро български фирми и учени не бяха допускани до тях. Членският внос, който ще плащаме, е 1.2 милиона евро. Какво ще получаваме срещу това?

„85 процента от тези средства се връщат на държавата чрез възложени проекти или съвместни с ЕКА, с български фирми и с български научни организации. Така че, на първо време почти един милион евро ще се върнат в българската наука, българския бизнес, производството, в малките и средни предприятия. Загуба няма, като се има предвид, че България е достатъчно активна, има традиции в тези области, и може да върне над сто процента от вноската, а може да отиде и по-високо. Когато започне истинското партньорство искаме да вземем и повече средства от тези, които даваме.”

България отдавна е в „космически връзки” с доста страни от Европа.

„Ние отдавна сътрудничим с много от държавите на ЕС. Просто членството дава нови възможности за участие. И досега имаше доста проекти на ЕКА, до които ние нямахме достъп, защото не сме членове. А сега можем като равноправни да участваме във всички проекти. Но много от нещата зависят и от нашата активност, нашите способности. Едно от условията е да се направи програма – Българска национална космическа програма, в която да се включат основните области в които имаме възможности да участваме. По всяка вероятност ще се направи същото и с нашия бизнес – кои фирми, какво могат да правят. Тоест става въпрос първо за програма и после за двустранно запознаване на европейските администратори с възможностите на България и съвместни действия.”

В кои области е нашата сила?

„Основно в областта на дистанционното изследване на Земята от Космоса, космическата физика, трансфера на аерокосмически технологии. Само от последните години ние имаме повече от 100 проекта и повече от 20-30 апаратури и системи, които и сегя летят на Международната космическа станция.”