Една от знаковите сгради в центъра на София, строена през 80-те години на ХІХ век по проект на виенския архитект Фридрих Шванберг, е на път да събере на едно място две богати колекции. Първата е на Националната галерия за чуждестранно изкуство (НГЧИ), открита в зданието век по-късно. Другата е на Националната художествена галерия, намираща се в бившия царски дворец, който обаче не разполага с достатъчно площи за нейната сбирка.  Първоначално в мащабната сграда се помещава Държавната печатница. По време на Втората световна война тя е поразена от бомбардировките, впоследствие е възстановена. Част от ансамбъла, оформен като каре с вътрешен двор, преди време бе сграда на Техническия университет. Впоследствие студентите и преподавателите се преместиха. Преди 15 години започва работа по проект, наречен „Национален музеен комплекс”, който е изпълняван от 7 министри на културата. Досега по него е реновирана НГЧИ (намира се в западната част), освен това са реконструирани източното и северното крило, предстои работа по южното. Във вътрешния двор вече има зеленина, водно огледало, предстои „заселването” му със скулптури. Очаква се комплексът да отвори врати за посетители през есента. Доколко европейско е изпълнението на проекта – ето какво каза за Радио България доц. Борис Данаилов, съветник на министъра на културата Петър Стоянович:

От гледна точка на техническата реализация сградата е абсолютно на европейско равнище: и по отношение на комуникациите,  на охраната, на осигуряване на условия за музей,  които са свързани с температура, влажност, осветление, тук са приложени модерни технологии. В това отношение нямаме никакви притеснения. Музеят действително може да се появи на европейската и художествената сцена с параметри, които напълно отговарят на съвременните изисквания.”

В комплекса ще има галерии за постоянни и временни експозиции, депа с подходящи условия за съхранение на творби, ателиета за реставрация, административни офиси, конферентен център.

Изпълнител на проекта е компанията „Главболгарстрой”АД, работила на обекти у нас, в други европейски страни, в Азия и Африка. „Предизвикателствата наистина бяха много – посочва инж.Тинка Евстатиева, заместник-изпълнителен директор на компанията. – Лесно е да застанеш на широката поляна и да изградиш сградата от нула до ключ. Но, тръгвайки от една сграда, която е изграждана за съвсем други цели и да я доведеш до това състояние, е наистина предизвикателство и за проектанти, и за инженери.

Проектът е подкрепен от Оперативна програма „Регионално развитие” (2007-2013 г.) на ЕС с около 23 млн. лева и с над 4 млн.лева национално съфинансиране.

И още нещо: сградата, придобила в последните години колоритното име „български Лувър”, си търси название: не тежко и официално, а ярко и артистично. За целта Министерството на културата обявява конкурс. Освен това, събирането на  колекциите на двете галерии под един покрив ще даде възможност за търсене на  паралели в развитието на родното и чуждото изкуство. А сбирките им са достатъчно интересни. И със сигурност ще се увеличат посещенията. Под един покрив ценителите на изкуството ще могат да видят творби на талантливи български и чужди автори, а и редки за нашите ширини колекции – например на пластики от Африка и от индийската провинция Гоа.

Снимки: Венета Павлова