Корпоративна търговска банка е обикновена търговска банка в България, притежавана официално от български фирми с мажоритарен собственик българско физическо лице. Банката не би била особено интересна за широката публика, ако от няколко години насам за нея не се разпространяваха в публичното пространство различни информации за изключителните ѝ апетити, широките ѝ интереси, огромното ѝ икономическо, а даже напоследък и политическо влияние. Може би най-интересната от всички тези информации беше твърдението, че голяма част от държавните фирми и публични институции държат парите си именно в тази банка и така на практика финансират мащабните операции на амбициозния ѝ собственик, обвиняван, че е един от най-влиятелните олигарси в страната.

По време и след последните избори за Европарламент още по-настоятелно се заговори за задкулисните политически игри, в които е замесена Корпоративна търговска банка. По принцип няма финансова институция, която да обича да се разпространяват за нея негативни информации, независимо дали са верни или не. И с основание, защото както и управителят на БНБ Иван Искров каза, банка най-лесно се убива с вестник. Това негово твърдение всъщност само установи признатата и от самото ръководство на банката истина – вследствие на медийния шум и негативния имидж в обществото, банката изпадна в криза на ликвидността и повече не е в състояние да обслужва своите задължения и клиенти. БНБ, която само броени дни преди това публично признание, уверяваше, че в банковата система в страната всичко е наред и че наблюдава от близо всяка отделна финансово-кредитна институция, изведнъж се стресна и реши да се намеси по най-решителния възможен начин. Затвори банката и замени нейното ръководство с квестори. Централната банка обаче не се задоволи с тези стандартни мерки. Явно съзнавайки възможните опасни отражения върху цялата банкова система, върху цялата икономика и въобще върху обществото, БНБ потърси подкрепата и на държавата за прилагането на радикален оздравителен план. Той предвижда увеличаването на капитала на затруднената търговска банка с публични средства, което на практика означава, че държавата ще стане акционер във финансовата институция. Освен това, държавата ще осигури липсващата ликвидност на Корпоративна търговска банка, така че да може да обслужва по нормален начин своите клиенти. И тук трябва да се добави нещо много важно към всички тези решителни и адекватни мерки за предотвратяване на евентуална верижна реакция и разклащане на целия банков сектор в страната. Целият пакет от спасителни мерки ще бъде светкавично приложен и след месец Корпоративна търговска банка и нейната банкова група отново ще отворят врати. Дотогава обаче, наложените от централната банка служебни управители на финансовата институция ще трябва доста да се потрудят и да разчистят терена, защото е очевидно, че за да се стигне до затварянето и поставянето под надзора на БНБ на четвъртата по големина българска търговска банка, вина имат не само негативните медийни публикации, но и определени проекти, които са се оказали прекалено рискови и непечеливши. Най-важният извод от цялата тази история е може би този, че двадесетгодишната стабилност и постоянна експанзия на търговските банки в България като че ли притъпиха вниманието на надзорниците от БНБ, които не успяха на време да предотвратят колапса на една важна търговска банка. Още по-важният извод обаче може би е това, че ръководството на БНБ не се поколеба да вземе светкавично радикални и напълно обосновани мерки за преодоляване на кризата. За този своя кураж централните банкери заслужават аплодисменти и уважение.