Проблемът със заплащането на труда в България е един от най-острите и драматичните за по-голямата част от населението. Страната твърдо стои на последното място по размера на получаваните от нейните граждани доходи от трудова дейност. Това не е само вътрешно усещане на българите, на които парите не достигат, а факт, доказван многократно както от българската статистика, така и от Евростат. И действително, докато в България заплащат средно 3,7 евро на час, то възнаграждението за 60 минути работа достига 40,1 евро в Швеция, например. Разликата е повече от десет пъти. Това обяснява защо реалното индивидуално потребление в България е едва 49 на сто от средното в ЕС, въпреки че и цените на потребителските стоки в България са наполовина под средното ниво. Разликата в жизненото равнище така или иначе си остава фрапираща. Основната причина за това нерадостно положение на българските работници е проста – производителността на техния труд е ниска, т. е. те се трудят, но произвеждат малко добавена стойност. Докато един европеец през 2012 г. е създавал средно по 32.2 евро на час, то през същата година един български работник е създавал близо седем пъти по-малко стойност – около 4.8 евро на час, твърдят международните изследвания. При това положение изглежда съвсем естествено и нормално и трудовите възнаграждения в България да съответстват на ефективността на труда.

Тези дни от българската статистика обаче съобщиха, че разходите за възнаграждение в България са се увеличили с 2.9 процента през първото тримесечие на годината. И това при положение, че от началото на годината има дефлация. По-рано освен това стана известно, че страната ни е един от лидерите в Европа по ръст на заплатите, нареждайки се на шесто място, като за година възнагражденията у нас са се увеличили с 2.8 на сто, а средният ръст за страните от Европейския съюз е наполовина по-малък, съобщи наскоро Евростат за първото тримесечие на тази година спрямо първото тримесечие на 2013 г. Изводът е, че Българите си остават зле платени, но че все пак заплатите им растат. Това звучи окуражаващо. На този фон някак си странно и необяснимо изглеждат цифрите, които показват, че в действителност средната работна заплата в страната намалява. През първите три месеца на тази година средната брутна заплата у нас е спаднала с 3.9 процента в сравнение с предходното тримесечие и е достигнала малко над 400 евро, твърди Националният статистически институт. В действителност обяснения на това явление има и те са преди всичко в сезонните фактори. През зимата строителството е почти замразено, туризмът разчита единствено на зимните курорти, селското стопанство изчаква пролетта, търговията отслабва след шопинг треската по новогодишните празници, коледните и новогодишни бонуси ги няма вече и т. н. Че става дума за временно явление с преходен характер се потвърждава и от регистрираната трайна тенденция за последните пет години, когато цената на един час труд в България се е повишила с 44,1 процента, което е едно от най-добрите постижения в целия Европейски съюз. Всичко това дава основания за известен умерен оптимизъм по отношение на доходите на българите.