България по принцип не е особено богата на полезни изкопаеми – малко въглища, малко мед и цинк, манган, руди на черни метали, няколко мини за олово и уран, които вече дори не функционират. Е, и известни залежи от злато, благороден минерал, който доста често се среща заедно с медта и за разработването на които са дадени няколко концесии на чуждестранни компании. Но всичко това не прави страната производител от международен мащаб на ценни от икономическа гледна точка метали. И изведнъж гръмна новината, че в България са открити диаманти. Не от тези, за които се говори, че са най-добрите приятели на момичетата и жените, разбира се, а някакви миниатюрни прашинки и люспи, които на всичкото отгоре даже и не блестят, а са черни. Намира ги в Родопите преди една година професорът от Нов български университет д-р Рангел Гюров, но съобщава за това едва сега. По принцип диаманти се откриват в т. нар. кимберлитни скали, каквито в България не се срещат. Но ученият намира ценните диамантени прашинки на необичайно място – в скали еклогити в планината Родопи.
Може ли обаче да се очаква в тези образувания да се намерят и истински, каратови диаманти? Засега няма категоричен отговор, въпреки че съществуват легенди и се говори, че в миналото са били откривани и по-големи ценни камъни. Тук обаче трябва да се обърне внимание на обяснението на университетския професор, който много ясно подчертава, че всъщност истинската ценност представляват не единичните многокаратови екземпляри, които се използват за бижута, а именно диамантеният пясък, който представлява 95 процента от всички добивани в света диаманти. Той се ползва най-широко в промишлеността. Освен за резци в металообработващи промишлености, сондажно дело, диамантеният пясък се ползва и в различни космически и военни технологии, обяснява ученият. А и самата скала, в която се откриват – еклогитът, е изключително твърда и сама по себе си може да се използва за различни абразивни техники, добавя Рангел Гюров.
Все още е твърде рано да се прецени дали има икономически смисъл да се правят инвестиции в търсенето и разработването на диамантени находища в България. Засега като че ли много по-реални и добри изглеждат перспективите пред златотърсачите. Но ако изследователите продължат своите проучвания и потвърдят наличието в българските недра на заслужаващи вниманието залежи от диаманти, няма съмнение, че бизнесът няма да пропусне тази възможност и ще инвестира необходимите средства за да предизвика истинска диамантена треска.
В рамките на световното туристическо изложение WTM в Лондон, служебният министър на туризма Евтим Милошев проведе поредица ключови срещи с европейски министри на туризма. Основна тема в разговорите е била създаването на общ туристически продукт – "Бранд..
Конезаводът "Кабиюк" в село Коньовец е най-старият в България, основан през 1864 година от русенския валия Мидхат паша с цел производство на коне за турската армия. Съществува до освобождението на България, но след Руско-турската война /1878г./ за..
На спешния телефон на Генералното консулство на България във Валенсия, близките на втория български гражданин, с когото не можеше да бъде осъществена връзка след наводненията, съобщиха, че са в контакт с него и той не е засегнат или пострадал от..
На 8 ноември в „България днес“ слушайте п роф. Христо Пимпирев за 33-ата българска полярна експедиция, актуална информация от..
Град Елена, област Велико Търново, посреща хиляди гости за Празника на еленския бут. Майсторите балканджии ще демонстрират в съботния и неделния ден..
Сценаристите, писателите и драматурзите от Българската асоциация на филмовите, телевизионни и радио сценаристи осъдиха агресията към зрители,..