В края на седмицата България пласира на международните финансови пазари държавни облигации на стойност 1,493 млрд. евро. Всъщност става дума за десетгодишни държавни ценни книжа с парите, от които ще се плати през януари догодина стар дълг от 1.086 млрд. долара и ще се покрие предвиденият в държавния бюджет за тази година дефицит от малко над 750 млн. евро. Емитирането на дълг и пласирането на държавни облигации на световните финансови и капиталови пазари са обичайни финансови операции, които почти всички правителства по света осъществяват редовно. От тази гледна точка, реализираната операция от българското правителство не е особено интересна и забележителна. Доста повече коментари и анализи предизвиква изненадващо ниската цена, при която България получава кредит.
Точно преди две години българската държава издаде облигации за 950 млн. евро и тогава плати лихва за тези пари от 4,436%. Сега инвеститорите, купили български книжа, ще получат едва 3,056%. Т.е. с повече от един процент по-малко. А когато говорим за милиард и половина евро, един процент са много пари. Този изключително положителен резултат надмина очакванията на всички анализатори и на самия премиер на България, който между другото е университетски преподавател и експерт по финанси и който очакваше лихва от около 4%. Изненадата беше още по-голяма след като преди около две седмици международната рейтингова агенция Standard&Poor’s намали с една степен кредитния рейтинг на държавата до най-ниското ниво, което се смята за приемливо от инвеститорите. По-ниската оценка беше обяснена с политическата нестабилност и липсата на реформи в страната.
Два са основните фактора, които изиграха своята роля за изключително ниската цена, която ще плати българското правителство за взетите назаем 1,5 млрд. евро. На първо място това е фактът, че равнището на държавния дълг на България е едва 18% от брутния вътрешен продукт. За сравнение, средното ниво на задлъжнялост в еврозоната е 96%. Малкият дълг успокоява инвеститорите, че рискът страната да се окаже неплатежоспособна е малък. Втората причина за ниската цена на дълга, постигната от България, е общото ниско равнище на лихвите в света и по-конкретно в Европа. Основният лихвен процент на Европейската централна банка така например падна до рекордно ниската стойност от 0,15% в началото на юни.
Ако добавим към всичко това, че интересът на инвеститорите към българските облигации беше огромен, можем да заключим, че България постигна заслужаващ уважение и поздравления успех на международните финансови пазари и че те смятат, че тя заслужава доверие.В "България днес" на 24 Юли слушайте: 05:25 – Започна Първият фестивал на българските фолклорни състави в чужбина във Велико Търново 11:57 – Ерика Пералес от Аржентина, влюбена в родопските песни 17:02 – Асоциацията на..
В петък минималните температури ще са от 18 до 25°. В София ще е 20°. През деня ще бъде слънчево и отново горещо. Ще духа слаб вятър, предимно от изток. Максималните температури ще бъдат между 36 и 41°, в столицата ще е около 37°. По..
“Продължаваме промяната" – "Демократична България”, “Алианс за права и свободи” и “Морал, единство и чест” внесоха искане до председателя на Народното събрание Наталия Киселова за свикване на извънредно пленарно заседание, на което да бъдат разгледани..
В "България днес" на 23 юли слушайте: 05:31- "Учим, играейки. Играем, учейки!“ – започна годишната среща на АБУЧ – репортаж от Велико Търново на..
В брой 61 на предаването слушайте: Писателката Здравка Евтимова за срещите си в българските училища по света и за участието си като..
От 24 до 26 юли в Кюстендил ще се състои 21-вото издание на Международния фолклорен фестивал "Сребърна пафта" – празник на културното..