Новоизбраният Европейски парламент се събира на учредителна сесия в Страсбург. 17-те български депутати участват в парламентарните групи на Европейската народна партия (ЕНП), на Прогресивния алианс на социалистите и демократите (ПАСД), на Европейските консерватори и реформисти (ЕКР), на Алианс на либералите и демократите в Европа (АЛДЕ). Първото му решение днес ще е за избор на председател на ЕП. Очаква се поста отново да заеме германският социалдемократ Мартин Шулц. След декларираната подкрепа от ЕНП и АЛДЕ, прогнозите са, че той ще получи значително повече от необходимото мнозинство. От броя на подадените за него гласове ще стане ясно и приблизително колко голямо е проевропейското мнозинство от християндемократи, социалисти и либерали, което в следващите пет години смята да работи заедно за съхраняване на европейските ценности, коментираха за Радио България политолозите Владимир Шопов и д-р Иван Начев.
„Действително този парламент има да решава някои основни задачи, заяви д-р Иван Начев. – Първата е да избере нова Европейска комисия и затова е много важно дали ще се даде знак на разбирателство, или обратното, което може да се използва от участващите в парламента евроскептици и националисти. Този парламент има да решава и други проблеми, свързани с бюджета на ЕС, както и с едно евентуално ново разширяване на съюза. По тази причина докато се разпределят постовете и се стабилизира ЕК ще има много повече опити за съгласие, отколкото сме наблюдавали в предишни парламенти.”
„Моето лично очакване е, че по-интересните промени ще дойдат не толкова от новия състав, а от различното поведение на този европейски парламент, каза Владимир Шопов. – Първо, парламентът се възприема като много по-силен играч в цялата система на европейската политика и бъдещият избор на Юнкер за председател на ЕК е най-добрата илюстрация на този процес. На второ място, имаме европейски депутати и партии, които са много по-склони да критикуват ЕК и нейната законодателна инициатива. Предполагам, че ще станем свидетели на много отхвърлени законодателни инициативи от страна на парламента“.
В средата на месец юли ЕП ще гласува номинацията на лидерите на страните членки на ЕС за поста председател на Европейската комисия, която се случи поради новите правила заложени от Лисабонския договор. Жан-Клод Юнкер е решението на Съвета на ЕС, взето с квалифицирано мнозинство. Гласовете „против” бяха на Великобритания и Унгария. Жан-Клод Юнкер е бил почти 20 години премиер на Люксембург. Осем години е бил председател на Еврогрупата и то по време, когато общата европейска валута и целият ЕС преживяха най-тежката си криза. Едва ли има друг, който така добре да познава европейската политика. Тази номинация е добра за България, защото Юнкер е с много положително отношение към нашата страна. Той винаги е подкрепял присъединяването ни към ЕС, още от края на 90-те години. Именно по време на Люксембургското председателство, когато той беше премиер, се подписа нашия присъединителен договор, не без съучастието на Юнкер. Неговата подкрепа получихме и когато България бе близо до подготвителния механизъм за Еврозоната, бил е на наша страна и по отношение на Шенген. Така че, България може да очаква добронамерено и отворено поведение от страна на следващия председател на ЕК.
„Според мен, това на което можем да разчитаме от страна на Юнкер, е справедливо отношение и мисля, че това е достатъчно, заяви Владимир Шопов. – Той може да бъде изключително важен, поне за мен, при една задължителна промяна в политическия курс на България по посока приоритетно присъединяване към Еврозоната. Там ролята на ЕК е доста голяма, защото има поредица от критерии. Ние изпълняваме повечето от тях, но не всички. Той може да ни бъде много полезен, защото за Юнкер еврото е необратим проект.“
„Стига да го изберат, би могъл да помогне при стабилизиране на българската икономика, коментира д-р Иван Начев. – ЕК има достатъчно ресурси и инструменти при управлението на средства, насочени към държавите-членки. При опита в България да се предизвика финансова криза, ЕК реагира първа и веднага разреши българските власти да окажат финансова помощ на банките в страната. Не защото се нуждаеха от помощ, но е важно точно в тази ситуация абсолютно всички институции да стоят зад банковата система както на България, така и на всички държави от ЕС. Банковата интеграция, която някои наричат банков съюз, е важна, защото само в системата на държавите от Еврозоната има над 5000 банки. Те са свързани с други държави извън зоната. Ние все още не сме в нея, но това означава много по-висока степен на стабилност, означава прозрачност и сигурност. Като български граждани не бива да пренебрегваме възможностите, които дава интеграцията. Очакваме от бъдещия председател на комисията повече грижа за европейските граждани, защото консервативната политика провеждана от предишната комисия на Барозу не доведе до онези резултати, към които всички се стремяхме.”
Към момента няма данни за пострадали български граждани при пожара в хотел в ски центъра Карталкая в Северозападна Турция. Това предаде БТА, позовавайки се на Министерството на външните работи. Посолството на България в Анкара е в контакт с местните..
Пред Петото издание на Софийския икономически форум президентът Румен Радев заяви, че през 2024 г. демокрациите се възползваха от политическите и технологични промени, като свалиха неуспешни лидери, изоставят остарели идеи и прегръщат нови, добре..
Потенциалът за развитие на София и Пловдив в рамките на българската инициатива "Дестинация Балкани" бе обсъден между министъра на туризма Мирослав Боршош и колегите му в туризма и транспорта от Черна гора - Симонида Кордич и Мая Вукичевич. В разговорите..
На 25 януари тази година Българското националното радио ще отбележи своя 90-годишен юбилей. Празникът на Старата къща ще бъде съпроводен от различни..
Докато зимата сковава природата, скрити в убежищата си, защитени от студа и заплахите навън, костенурките спят зимния си сън. Но какво се случва с тях..
Българчетата от неделното училище "Родина" в испанския град Малага ще се включат в работилница по четене на български език. Събитието е на 25 януари, а в..