Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Саша Попов – забележителен диригент и невероятно магнетична личност

Снимка: bg.wikipedia.orgВиртуозен цигулар, известен солист и камерен музикант, Саша Попов остава в нашата история като един от най-забележителните диригенти. Наричат го „баща на българския симфонизъм“.

Роден е в Русе, през юли 1899 г. Започва да свири на цигулка едва четиригодишен, а негов преподавател е баща му. По-късно, когато семейството се установява в София, учи при Петко Наумов – цигулар, диригент и композитор. Напредва много бързо и родителите му решават синът им да продължи образованието си във Виена. За столицата на тогавашната Австро-Унгарска империя Саша заминава с майка си и сестра си. По онова време е на девет години. Учи при проф. Карл Пирл, малко по-късно – при известния педагог Отокар Шевчик, който го занимава безплатно. И отново изумява всички с качествата си на музикант и бързината, с която се развива. На 14 години изнася няколко концерта в Санкт Петербург, организирани от Българския червен кръст. В Русия печели възхищението на публиката с чудесното си изпълнение на Концерта за цигулка от П. И. Чайковски. Приет е във Виенската консерватория, където учи до 19-ата си година. Завръща се в България заради задължителната военна служба. След това започва да преподава в Музикалната академия в София. Там създава симфоничен оркестър, с който изнася концерти.

За Саша Попов и до днес се разказват различни истории. Съвременниците му го описват като невероятно магнетична личност, безкомпромисен професионалист и „широко скроен човек“. Когато създавал Царския оркестър (1936 г.), се наложило да привлича добри музиканти от цялата страна. Наред с репетициите и подготовката на репертоара, диригентът се грижел за това как са настанени оркестрантите, помагал при разрешаването на какви ли не проблеми. Но по отношение на работата бил много взискателен. Дори веднъж подписал заповед за собственото си наказание – заради неволна грешка по време на концерт. Бързо изградил великолепен състав, с който активно изнасял концерти в страната.  На своето историческо турне в Италия (1939 г.), Царският оркестър изпълнил наизуст Шеста симфония от П. И. Чайковски.

Евгений Мравински и Саша Попов

През 1949 г. съставът вече се нарича Софийска държавна филхармония. Същата година Саша Попов създава към нея филхармоничен хор от 140 души, както и няколко камерни формации. Оркестърът осъществява премиери на произведения от Панчо Владигеров, Любомир Пипков, Марин Големинов и още много български композитори. А Саша Попов кани като гост диригенти представители на световния елит – Бруно Валтер, Карло Цеки и много други. Забележителната му дейност продължава до 1956 г., когато е пенсиониран без обяснения. След време най-изтъкнатите български музиканти ще определят този акт като една от най-срамните страници в нашата история.  Останал без работа, той създава камерния оркестър „Колегиум музикум“. Репетициите са вечер, до късно през нощта, тъй като инструменталистите работят на различни места, а в „Колегиума“... свирят безплатно. В този период Саша Попов дирижира концерти на СО на БНР. В единствения запис на гласа му, съхранен в „Златния фонд“, той разказва за „Римски пинии“ от Оторино Респиги – една от пиесите в концерт на СО на БНР, дирижиран от него. Панчо Владигеров и Саша Попов
Израел, Египет, САЩ… През тези страни преминава пътят на големия музикант след като в родината му е отказана всякаква възможност за нормална работа. Едва през 1974 г. неговите български колеги започват  истинска офанзива за отбелязване на 75-ия му рожден ден у нас. Целта е Саша Попов да присъства на тържеството. Получил поканата в Лос Анжелис, където живеел от години. Вълнението му било толкова силно, че сърцето му не издържало. Така си отива една от най-великите личности в музикалната ни история – без да види отново родината си, дъщеря си – оперната прима Валери Попова и без да има възможност да се срещне със своята внучка Александрина Пендачанска.

Снимки: семеен архив

 

Още от категорията

BALKAN MOODS – класика, джаз и фолклор се събират в музикален проект във Варна

Тази вечер в рамките на Международния музикален фестивал "Варненско лято"/ Varna Summer Music Fest петима виртуозни български музиканти ще представят във Варна проекта BALKAN MOODS, обединяващ класика, джаз и фолклор. Това са големият ни..

публикувано на 12.07.25 в 05:35
Валя Балканска

"Излел е Дельо хайдутин" – българската космическа приказка

От векове предания в Родопите разказват за ле­гендарен хайдутин на име Делю войвода. Най-старото известно писмено сведение за него е от 1892 г. и принадлежи на изтъкнатия родопски книжовник и етнограф Стою Н. Шишков. От личността на Делю (или Дельо)..

публикувано на 11.07.25 в 09:35
Васил Найденов

Sofia Summer Fest дава ритъм на лятото в столицата

От 10 юли до 14 септември столицата ще живее в ритъма на Sofia Summer Fest. В тон с летния сезон, събитията се провеждат на открито – в Южен парк II, зад музея "Земята и хората". Шестото издание на фестивала се открива с концерт на легендата Васил..

публикувано на 10.07.25 в 10:15