Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Политическите събития в България вещаят новости във външната политика

Снимка: БГНЕС

Събитията в България през последните дни, свързани със смяна на правителството, навеждат на мисли, че във външната политика на България предстоят някои новости. В оставка мина кабинет, формиран с мандат на лявата коалиция за България. До дни той ще бъде сменен от служебно правителство с консервативна ориентация, назначено от президента Плевнелиев, за да управлява до към средата на октомври. Досега президентът неколкократно се дистанцираше от някои външнополитически позиции на кабинета „Орешарски” и още преди той да си е подал оставката, напомни за някои от тях. На срещата на върха на страните от НАТО в Централна и Източна Европа, проведена във Варшава, българският президент повтори за кой ли път тезата, че събитията в Украйна налагат увеличаване на силите на НАТО в региона на Югоизточна Европа и Черно море, провеждане на повече съвместни учения със съюзниците и по-активното използване на съвместните военни съоръжения в България. Досегашното правителство не споделяше необходимостта от това и твърдеше, че страната може сама да се справя с увеличилите се руски полети над Черно море и няма нужда от допълнителни сили на нейна територия. Различието накара някои наблюдатели да коментират, че фактически „България има две външни политики”. Неколкократно президентът Плевнелиев критикува поведението на Москва във връзка с кризата в Украйна с разбирането, че тя подкрепя терористичните действия срещу териториалната цялост на една европейска държава. Отиващото си правителство не споделяше и тази позиция, и докато президентът се обявяваше за санкции на ЕС срещу Русия, то настояваше ЕС да работи за решаването на украинската криза заедно с Русия. Два дни преди кабинетът „Орешарски” да подаде оставка, в остро изявление Плевнелиев изказа възмущение от намерението на Българския енергиен холдинг да сключи с руския консорциум „Газпром” милиарден заем за българското участие в проекта за газопровод „Южен поток”. Такова решение кабинетът не взе, но острата реакция на държавния глава подсказва, че при новите политически реалности в София може да очакваме завой и в тази посока. Служебния кабинет ще бъде назначен от президента и естествено ще следва негови насоки. Какви точно и как, ще узнаем скоро.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Атанас Запрянов: Първите осем самолета F-16 пристигат догодина

Страната ни ще получи догодина първите осем самолета F-16 Block 70 от договорените общо шестнайсет, съобщи в Долна Митрополия служебният военен министър Атанас Запрянов. Първите две летателни машини ще пристигнат в края на март, а до края на..

публикувано на 14.11.24 в 16:24

Часът на Радио България по програма "Христо Ботев" - Брой 26

В брой 26 на предаването слушайте: Как програмата "Неразказаните истории на българите" работи за имиджа на страната ни по света и в подкрепа на българските общности зад граница – примери от реализирани инициатива във Франция и..

публикувано на 14.11.24 в 11:33

Истории за най-дълго живелия човек в света и стари родове разказва изложбата “Кодове на идентичност”

Изложбата “Кодове на идентичност”, която се открива днес в Националния антропологичен музей при БАН, представя стари български родове, оставили трайна следа след себе си. Освен автентични родословни дървета и родови истории на фамилии от..

публикувано на 14.11.24 в 07:25