Като страна с много планини, в България винаги са се въдили в диво състояние, а и са се отглеждали малини. В недалечното минало, малината бе сред основните ни експортни култури. Сривът в българското земеделие след падането на Берлинската стена превърна страната ни от голям износител на плодове и зеленчуци във вносител на 80% от тях. Субсидиите по линия на ОСП, които българските фермери започнаха да получават едва след 2007 г, дадоха тласък на отрасли като зърнопроизводството, но почти не стигаха до градините с плодове и зеленчуци. И тези култури си останаха неконкурентоспособни въпреки добрите традиции в градинарството и отличните им вкусови качества.

Може ли да се възроди българското градинарство и откъде да се започне?

В разпределението на евросубсидиите за земеделие през периода 2014-2020 г. за първи път се обръща специално внимание на отглеждането на плодове и зеленчуци и на животновъдството, пренебрегвани в предишния период. За по-резултатно насочване на субсидиите, МЗХ направи проучване за това кои плодови култури могат да имат стратегическо значение. „Малината” излезе на второ място в класацията, заяви за Радио България Божидар Петков, председател на създадената наскоро Асоциация на малинопроизводителите в България и член на УС на Световната организация на малината. През 2018 г. именно в България ще се проведе нейният световен конгрес, което говори за големия потенциал на страната ни на този пазар.

Каква е ситуацията на пазара на малината в Европа и света?

В Европа от години водеща страна е съседна Сърбия в остра конкуренция с Полша, която през 2013-а излезе на първо място. България е третият играч на този пазар с доста по-малки обеми. Нашите малинови градини заемат към 1,3 хил. хектара, което е 10-15 пъти по-малка площ от тази на конкурентите ни, признава г-н Петков. Годишното ни производство е от 6,5 до 8 хиляди тона вкусни малини. Но България може успешно да се възползва от моментната конюнктура на световния пазар, който от няколко години изпитва недостиг на тези вкусни, но нетрайни плодове.

„България в момента има известно предимство пред Сърбия, защото там почти 80% от малините се отглеждат на неполивни площи. И последните големи суши и горещини, които наблюдавахме през 2012-13 г., рязко снижиха средния добив. Така Сърбия изчерпа своя буферен запас от малини в хладилниците и сега се чувства сериозен дефицит на европейския пазар. А цените стремително се повишиха. На световния пазар на малината основен балансьор е Чили, който компенсира периодичния недостига на малини както в Америка, така и в Европа. Но през последните две години там също имат сериозни проблеми с добивите. В тази конюнктура България има изключителна възможност да заеме по-добра позиция сред челната тройка на малинопроизводителите в Европа – Полша, Сърбия и България. В района на Лозница, Попово, Велики Преслав почти всички площи с малини се напояват и това бе причина там да възникне един нов център на малинопроизводтвото. Климатът и черноземните почви там са много добри, а наличието на поливни системи даде изключително добър старт за развитие на малиновите градини.”

По думите на Божидар Петков, предвид климатичните промени, бъдещето на малиновите насаждения е в напояването. Добрите цени на малината през последните две години амбицират доста фермери да се насочат към този нежен и капризен плод. Но те се сблъскват със сериозно предизвикателство – липса на сезонна работна ръка за прибиране на реколтата.

„В различни региони има големи площи от 10-30 ха, които могат да се засеят с малини, но липсата на достатъчна работна ръка е лимитиращ фактор, обяснява фермерът. – Младите, които искат да работят, отиват да берат плодове в чужбина срещу по-добро заплащане. Пенсионерите не могат да се справят с тази работа. А многото безработни не се захващат, за да не загубят помощите си заради тези два-три месеца работа, макар и с добра доходност. Тези, които все пак се решават отказват да подписват договори, което е риск за наемащия ги фермер. Проблемът е стар, но засега властите не са му намерили решение.”

Или ще трябва и ние да си „внасяме” берачи отвън или ще пускаме комбайните в малиновите градини, шегува се г-н Петков. Но би било жалко, защото малините дават сезонна работа на 45 хиляди души, което не е за пренебрегване, допълва той.