Една московчанка в Източните Родопи… Така започва българската история на възпитаничката на Московския университет, архитект-урбаниста Екатерина Садула. След като тя подарява сърцето си на родопчанина Гюркан, младото семейство решава, че големият град е тесен за техните души и идеи. Днес мало и голямо в Момчилград говори за младата Екатерина като „една от нас”. За нея Родопите са най-красивата планина, зелените й ливади са най-тучните, а хората й – най-милите на света. Пристигайки в малкото родопско градче, Екатерина се заема с хобито си – създаване на произведения от плъстена вълна. С времето всички приятели и познати се влюбват в нейните цветя, картини, пана, чанти от жива вълна. Така се ражда идеята хобито й да се превърне в професия. Съпругът й Гюркан изцяло подкрепя идеята й и така плъстенето на вълна става семеен бизнес. Ето какво разказа Екатерина пред Радио България:

„Моето хоби започна през 2008 година, когато бях още в Москва. Родена съм там и когато се преместих в Момчилград през 2009 година, продължих да плъстя и се сблъсках с това, че нямаше подходяща вълна, въпреки че тук в Родопите има доста овце. Полека-лека започнах да произвеждам вълна за моите нужди. Плъстя във всеки удобен момент. Вдъхновение черпя от природата на Източните Родопи, от близките – имам прекрасно семейство. Всичко това дава сили на човека да твори. Много ми харесва, че сме близо до природата, буквално излизаш от къщи или на две крачки от Момчилград и виждаш на пасищата коне, крави, магарета, овце. Планините ме вдъхновяват много повече, отколкото морето. Обичам да пътувам до Кърджали, Крумовград, Смолян и района, да гледам планината… Щастлива съм, че моето хоби стана моя любима професия. Всеки ден се радвам на това, с което се занимавам и създавам. Аз съм архитект по образование и винаги съм имала различни творчески занимания, но плъстенето на вълна ме погълна напълно. Както художникът, рисувайки картините си, е погълнат напълно от произведението си, така и аз се потапям в работата, защото всеки път създавам нещо ново, неповторимо.Така съвместяваме производството, творчеството и обучението. Старая се да популяризирам това по всякакъв начин."

За семейство Екатерина и Гюркан Садула това не става много лесно. Започват да изкупуват вълната от местното население. Наемат работилница, назначават четирима местни хора и започват обработката на вълната. Но се оказва, че тя трябва първо да се чепка и след това да мине през дарак. Семейство Садула купува от майстори от град Троян дарак на 100 години. Днес той е най-ценното нещо в тяхното ателие. Боядисват вълната с естествени бои в цветовете на природата. След грубия процес всичко останало е в ръцете на Екатерина. Ще попитате какво толкова може да се сътвори от жива вълна. Отговорът е: гривни, колиета, брошки, обувки, терлички, чанти, шалове, ръкавици, вази, играчки, декоративни кошници с цветя, картини, пана, шапки, включително и театрални като на Робин Худ и др. Чрез интернет хора от цял свят си избират вълната, цвета и продукта. Получават поръчки от САЩ, Канада, Русия, дори от Египет.

От тази година Екатерина и Гюркан имат студио, в което приемат от 8 до 10 души, почитатели на този вид изкуство. Московчанката е научила и българската дума за подобен вид събирания – „седянка”. Тук всеки идва, за да се научи, да сподели или да покаже творението си. Освен българските си „ученици”, Екатерина посреща и много руснаци, които са се заселили в различни краища на България. Идвайки тук, гостите могат да останат за по-дълго време, да разгледат околността, да се запознаят с производството и да се научат да работят с жива вълна. Когато Екатерина говори за съчетаване на производството с курсовете и туризма, не може да скрие радостта си. „Имах една мечта – казва тя. – И много се радвам, че я осъществих. През март тази година поканих от цяла България хора, които искат да се научат на това изкуство. Получи се своеобразен събор на плъстари.”

Според Екатерина расте броят на хората, които искат да избягат от големия град, да се слеят с природата и занаята, защото, когато ръцете им са заети с него, главите им почиват. За тях семейство Садула има блестяща идея. В съседно село те са купили сградата на бившето училище, която мислят да превърнат в ателие, студио, къща за гости, с една дума център, в който живата вълна ще сближава хора от различни краища на света.

Снимки: Шевкие Чакър