Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Полярни приключения в София

БНР Новини
Снимка: Иглика Трифонова

Горещият 20 август в София има леден привкус... в Националния природонаучен музей при БАН. Днес Асоциацията на младите полярни изследователи организира в него Антарктически ден. Той е част от събитията, с които се отбелязва 125-годишнината на музея. В програмата на деня има интересни лекции: за животинския свят в Антарктида, за екосистемите в леда, за приликите и разликите между Арктика и Антарктика, за българските изследвания на Ледения континент. За най-малките посетители пък е творческото ателие, в което има конкурс с награди за рисунки, изобразяващи коренните жители на Антарктида/пингвини, тюлени и китове/. Включено е и решаване на забавни полярни тестове. От 16 часа стартира първото по рода си научно казино „Кристал”. С него Асоциацията на младите полярни изследователи се включва и в обявената от ЮНЕСКО Mеждународна година на кристалографията. В казиното обаче се залагат не пари, а... знания. В 20 часа пък Боян Петров, покорил три осемхилядни върха, ще разкаже за неотдавнашното си изкачване на страховития К2, съобщават от музея.

България има сериозен принос в изследванията на Ледения континент. Нашите учени се включват в тях преди повече от четвърт век. Първите къщи на българската база са построени през 1988 година. От 1993 година досега всяка година има българска антарктическа експедиция. „Това е национална политика – както външна, така и научна. Нашите специалисти са много ценени в световната антарктическа общност – казва в интервю за Радио България проф. Христо Пимпирев, директор на Българския антарктически институт и ръководител на нашите експедиции на най-южния континент. – Българските учени в тази област участват в много международни изследвания. Базата ни „Св.Климент Охридски” на остров Ливингстън е своеобразен научен център, в който се работи по много проекти, свързани преди всичко с климатичните промени” – посочва проф. Пимпирев. И още:

„Ние всички ги усещаме, и в България с тази топла зима, дъждовно лято, природни катаклизми, всички страдаме от това. Ние, хората, влияем на природата с нашето високотехнологично общество, със замърсяванията на околната среда, с тецовете, двигателите с вътрешно горене, изсичането на тропическите гори. Това е доказано с много данни. Увеличава се количеството на въглеродния диоксид в атмосферата, повишава се морското ниво. И не може природата да не реагира с такива аномални климатични явления. Именно Антарктида е лакмусът за климата на Земята. В международни екипи от Съединените щати, Португалия, Испания, Аржентина и Южна Корея, от цял свят, ние изследваме как климатът се изменя в Антарктида, как се топят ледниците, как се отдръпват, което е видимо даже с просто око на българската полярна база. Този процес влияе на климатичната система в цял свят, тъй като нашата планета е саморегулираща се система, нищо не е отделно изолирано.”

Разбира се, учените алармират за промените и опасностите. Важно е обаче в борбата за опазване на природата да се включат и индустриалци, и политици. Да се премахнат производствата, които замърсяват околната среда и влияят на атмосферата и на морската вода. „Ако гледаме само печалбата, това ще доведе до гибел човечеството” – посочва Христо Пимпирев.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

България днес - 12 ноември 2024 г.

България осъмна в бяла приказка и денят ни напомни, че всичко тече, всичко се променя. Дали това важи и за родния ни парламент?- Йоан Колев тръгна по следите на отговора. Изкуството, като по- безболезнен и ясен начин да..

публикувано на 12.11.24 в 19:00

В сряда ще е облачно с валежи от дъжд, над 500 м надморска височина и от сняг

В сряда , 13 ноември, през нощта от югозапад ще започнат нови валежи от дъжд, в планините над 500 м надморска височина – от сняг. Без валежи ще е в Северозападна България. През деня от запад валежите временно спират, най-късно в североизточните..

публикувано на 12.11.24 в 18:16

Образователната програма "Неразказаните истории на българите" с голяма подкрепа в страната и чужбина

Българи от 18 държави, 34 училища зад граница и 8 български лектори от университети в чужбина са участниците в първата година на Националната програма "Неразказаните истории на българите", по която се издирват малко познати факти за достойни..

публикувано на 12.11.24 в 16:19