Миналата седмица служебното правителство обяви, че ще продължи изграждането на оградата по българо-турската граница, за да спре потока от бежанци от Близкия Изток към ЕС през България. Оградата трябва да покрие общо около 160 км от границата с южната ни съседка, които към момента не са обхванати от интегрираната система за видеонаблюдение. Новото строителство ще струва около 20 млн. евро, а според МВР оградата ще спести много пари на българския данъкоплатец, които в момента се дават за засилените патрули по зелената граница с Турция.
Плановете за продължаване на граничната ограда бяха светкавично критикувани. Правозащитници в България обвиниха правителството в нарушение на собствената ни Конституция и редица конвенции на ООН. Вероятно критика ще има и от страна на ЕС, който към момента не е особено петимен да приема бежанци от Сирия и други конфликтни точки в Близкия Изток. Смята се, че около два милиона сирийци са напуснали родината си, а Европа е готова да приеме едва 10 хиляди от тях, при това по възможност християни. Най-щедри са Германия и Швеция, а много други страни членки на ЕС, като Великобритания и Франция, се въздържат. Брюксел за сега се ангажира единствено с финансова и техническа помощ за страните по външната граница на ЕС, но това може би скоро ще се промени. Новоизбраният председател на ЕК Жан-Клод Юнкер вече обяви намерението си да назначи комисар по миграцията. На последната среща на върха на ЕС през юни държавните и правителствени ръководители приеха за първи път конкретна програма за обща миграционна политика. През следващите пет години трябва да се създадат възможности за легална миграция към ЕС, а съюзът ще продължи да инвестира и разширява съществуващата програма за граничен контрол EUROSUR и агенция FRONTEX. И най-важното: тежестта от бежанската вълна трябва да се разпредели солидарно между всички страни от ЕС.
Напливът на бежанци по суша и море към „обетованата земя”, наречена Европейски съюз, е общоевропейски проблем, но това съвсем не е осъзнато във всички европейски столици. В момента всеки се спасява, както намери за добре – България, Гърция и Испания виждат решението в строежа на огради по границите си, а по-северните страни предпочитат да игнорират бежанската криза на юг. А тя няма да се реши дори и от назначаването на комисар по миграцията, защото в основата си проблемът е икономически. И ще продължи да съществува, докато съществуват огромните разлики в стандарта на живот между богатата Европа и бедните близкоизточни и африкански страни.
В „България днес“ говорим за очакванията от Бюджет 2025 г. и опасенията на синдикалистите. Бедни ли сме на фона на държавите от ЕС и ако „ДА“ - как може да се промени това? Костадина Бело за продължаващото добро сътрудничество между България и..
В сряда , 29 януари, по поречието на Дунав и в западната част на Горнотракийската низина, ще се задържи мъгливо. Над по-голямата част от страната ще е предимно облачно и до вечерта на места в Западна България ще завали дъжд. Ще продължи да духа..
Параходство "Български морски флот" провежда собствено разследване за случая със задържания в Балтийско море кораб "Вежен". Това съобщи изпълнителният директор капитан Александър Калчев. Той представи снимки от кораба, с които по думите му се..
Българо-албанска бизнес камара ще подпомага връзките между албанската и българската общност в сферата на бизнеса, като амбицията е да създаде едно уникално..
Ползите за България от пълното влизане в "Шенген" се оценяват на над 800 млн. евро годишно. Най-големи ще са за производителите и износителите. Но..
След близо 80 години, нова гнездова колония на застрашения къдроглав пеликан се сформира в България. Птиците заеха изкуствени острови, изградени от..