Като солист тя е изнасяла рецитали в най-известните парижки зали. През годините е имала активно сътрудничество с Оркестъра на Радио Франс, с различни оперни и камерни формации. Най-вълнуващ етап в професионалната й кариера е работата като концертмайстор на „Европейски симфоничен оркестър”, където постъпва през 1989 г. С този състав е имала възможност да свири изключително интересен и многожанров репертоар под диригентството на Жан Клод Казадесю, Патрик Фурние и други големи имена. Между 1990 и 1992 г. специализира камерна музика в Парижката консерватория. И отново получава златен медал заедно с дипломата.

Първите си стъпки в музиката Венцислава прави едва петгодишна. Музикалното училище „Панайот Пипков” в родния си град Плевен завършва със златен медал и специална награда от Министерството на културата. По-късно се дипломира в НМА, като студентка на проф. Владимир Аврамов. Специализира при проф. Боян Лечев. Лауреат е на авторитетни международни конкурси. От 1994 г. живее и работи в Кан, преподава в Консерваторията там, артистичен директор е на конкурс за струнни инструменти. Като педагог и изпълнител тя проявява подчертан интерес към съвременната музика. Едно от доказателствата – световната премиера на Сюита Кончертато от българския композитор Георги Арнаудов, която беше част от концерта на Венцислава Шойкова и Борислава Танева в рамките на „Софийски музикални седмици” – 2014. От този концерт са и всички записи, които можете да чуете в звуковите файлове.

Венцислава е потомствен музикант. Дъщеря е на Божко Шойков – дългогодишен директор на НУИ „Панайот Пипков” – Плевен, на което той отдаде невероятно много сили и енергия. Благодарение на усилията му през 60-те години беше построена и чудесната концертна зала на училището, днес тя носи неговото име. „Баща ми беше всеотдаен творец и педагог, пример за нас – неговите ученици” – казва Венцислава. „Преди десет години в Плевен организираха среща-концерт в памет на моя баща. Тогава припомних какво казваше той за крилете и корените. Учеше ни, че за артиста е важно да помни и пази корените си, които ще му дават сила и устойчивост цял живот. И да лети свободно с крилете на младостта и вдъхновението. Така се случи и с мен – „отлетях” на хиляди километри. Но никога не съм се откъсвала от корените си. Непрестанно създавам контакти между музикалните институции на Франция и България. В последно време съм насочила усилията си към подготовката на София за Европейска културна столица през 2019 г. За мен беше голяма чест да приема поста президент на Музикална европейска къща (Maiso de l'Europe 06 (Alpes Maritimes)) – организация, която обединява трийсет и шест фондации и асоциации под ръководството на Европейския парламент в Брюксел. Нашата основна задача е да популяризираме културата на всички държави в Европа. Разбира се, аз имам предложения, свързани с родното изкуство. На първо място е 100-годишнината от рождението на великия български бас Борис Христов. Работя много и за младите таланти на страната ни. Вече имаме френско-български проекти с училищата по изкуствата в София, Плевен, Бургас, Пловдив.”

Какво от наученото в България съпътства Венцислава в нейната педагогическа дейност. Отговорът:

„Българската педагогическа методика е известна по света. Дълго време тя беше под силното влияние на съветската школа. Но има няколко съществени разлики. На първо място е връзката на обучението с фолклора ни. Моите български учители ме учеха на търпение в усвояването на професията, на наблюдателност и постоянно търсене. Професорите в академията ни внушаваха постоянно, че артистът трябва да открие пределите на собствените си възможности и след това цял живот да ги развива. Само така постоянно ще поддържа у себе си стремежа към съвършенство.”