България е усвоила едва половината от заделените за нея по седемте европейски оперативни програми за периода 2007-2013 г. общо 6 673 628 244 евро и до края на годината може да не успее да получи планираните близо 200 млн. евро, съобщи заместник министър-председателят по управление на средствата от Европейския съюз Илияна Цанова. Най-големи се очаква да бъдат загубите в оперативните програми „Околна среда” – близо 82 млн. евро, и в „Регионално развитие” – над 18 млн. евро. Загубите в програмата за развитие на селските райони и Оперативна програма „Развитие на сектор „Рибарство” вероятно ще бъдат 78 млн. евро и повече от 5 млн. евро, допълни министърът на земеделието и храните Васил Грудев. Освен това, финансовите корекции, които налага Европейската комисия по вече реализирани проекти, възлизат на 85 млн. евро.

Тези данни са повече от тревожни и изискват вземането на спешни мерки в страна, в която над седемдесет процента от публичните инвестиции се дължат на еврофондовете. Толкова силна зависимост от европейското финансиране е рядкост сред страните-членки на Евросъюза и говори единствено за ниско равнище на развитие на националната икономика. И действително, в икономически силни държави като Германия, процентът им в публичните разходи е едва четири, в Белгия, Швеция и Австрия по два, в Ирландия, Холандия и Дания е един, а в Люксембург – нула. Това е само ново потвърждение на отдавна известната истина, че най-бедната страна в ЕС е България. Това обаче би трябвало да означава, че властите в страната ще полагат още повече усилия и усърдие да намерят и осигурят липсващите на страната финансови средства. Стъпка в правилната посока за разкриване на причините за изоставането е анализът, който представи правителството и който послужи като основа за дискусиите вчера на специално организираната кръгла маса с всички институции и организации, имащи отношение към еврофондовете. Една от основните констатации поставя акцента върху продължаващото и тази година забавяне. А това е седмата от присъединяването на страната към Европейския съюз и седмата, откакто България може да получава средства от структурните и кохезионните фондове на ЕС. И действително, верифицираните разходи от началото на годината до 15 август възлизат на едва 626 млн. евро или 47 на сто от целта за 2014 година. А сертифицираните разходи, т.е. одобрените от Еврокомисията, са малко над 449 млн. евро или 33 процента от планирания резултат. До края на годината, т. е. само за още четири месеца, остава да бъдат сертифицирани два пъти повече разходи за 884 млн. евро. Тази цел изглежда доста трудно постижима като се има предвид, че основните причини за неумението на българската администрация да управлява европейските финансови средства са от такъв характер, че преодоляването им за броени месеци изглежда невъзможна задача. Още повече в условията на политическа и правителствена криза, предстоящи избори и демотивирана, разколебана и несигурна администрация. В анализа на правителството, чиито основни изводи бяха потвърдени и на вчерашната кръгла маса, се изтъкват на първо място грешките в системата на обществените поръчки, които са причина за 74 процента от неблагополучията и провалите. Вицепремиерът не изключи дори възможността от злоупотреби. Към тези грешки и злоупотреби трябва да се добавят и системните пропуски и недостатъци – неефективен предварителен контрол и слаб административен капацитет на управляващите органи и на бенефициентите, каза вицепремиерът Цанова. На този фон опасността 2014 г. да стане годината, в която България ще загуби най-много средства от европейските фондове е съвсем реална. Така страната може дори да слезе още по-надолу в класацията от незавидното 24-то място сред 28-те страни-членки по степен на усвояване на еврофондовете, които колкото и да са необходими за икономиката и регионите на страната, си остават все така труднодостъпни.