София е една от най-богатите на минерални води столици в света. Градът възниква и се развива благодарение на минералните си извори с лечебни свойства, за които има писмени данни отпреди 2400 години. Особен разцвет София (Улпия Сердика) претърпява по време на римското присъствие около II век сл. Хр., когато се превръща в център на политически и културен живот. Минералните бани на София се използват и през Османския период, когато навлизат по-масово обществените бани, наречени хамам.

Вдъхновен от уникалната постройка, през есента на 2013 г., младият фотограф Здравко Йончев заснема банята в Овча купел с желанието да я покаже на повече хора и да ги накара да си я представят не само в миналото, но и бъдещето й. Снимките се разпространяват светкавично в социалните мрежи и медиите. Следват баните в Горна баня и Банкя. Фотографиите набират бързо популярност, предизвикват дискусии и дават надежда за възраждане на баните и за възможността някой ден да можем да ги ползваме. Снимките могат да се видят на специална изложба на открито пред Народния театър „Иван Вазов” в София до 10 септември. Тя представя архитектурната красота и въздействие на старите минерални бани в София.

„Първата баня, която заснех, се казва „Овча Купел” и към нея има голям прилежащ парк, който е много интересен”, обяснява Здравко Йончев. „Паркът е създаден едновременно със строежа на сградата. Той има огромно биоразнообразие, над 100 вида дървета, растения и храсти. Мен ме привлече първо този парк. Често, разхождайки се там с моя домашен любимец, все повече откривах архитектурната стойност на тази сграда въпреки нейното запуснато състояние, оглеждах я от всички страни. Това предизвика моето любопитство и когато реших да се занимавам с фотография, влязох в тази баня и заснех всичко, което ме впечатли.”

Снимките на Здравко от Овча Купел остават най-силните и най-популярните.

„Те ме провокираха да направя тази изложба. Хората, които коментираха тези мои публикации, започнаха да ми предлагат и други места – Банята в Княжево, Банята във Вършец, която е дори оттатък Балкана. А също Горна Баня и Банкя. Хората ме насочват‚ аз се явявам изпълнител на техните желания. Имаме невероятно културно наследство и забравени сгради с уникална архитектура. И занапред мисля да ги показвам чрез моя обектив.”

Здравко търси и посланията на миналото. Така иззад запустелите сгради изплува цял един свят на носталгия по едни по-добри времена и хора.

„Тези сгради са строени от общество, което за мен е загубено до голяма степен. Направи ми впечатление, че тези бани са строени от всички. Участва държавата, но и обществото се включва чисто физически в строежа. Видни българи са помагали с дарения. Тогава е имало обединение на българското общество. Това, което липсва в момента. Всъщност състоянието на старите бани и в момента е олицитворение на нашето общество. Ако то се промени и бъде по-обединено, то и сградите ще съществуват и занапред.”

През вековете градските бани са били и средище на социални контакти, дебати. Това потвърждава и младият фотограф, като прави интересен паралел със настоящия социален адрес – интернет. „Баните са били социален феномен. Да речем аналогия на днешния фейсбук и социалните мрежи. Те са били обединяващ център в града. Различни прослойки от обществото се събирали там, контактували са, взимали са понякога важни решения.”

Събитието е в подкрепа на кандидатурата на София и Югозападен регион за Европейска столица на културата за 2019 г. Показаните 37 уникални кадри, заснети и обработени с помощта на специфична фотографска техника, са подкрепени с исторически факти и пренасят зрителя в атмосферата на западащите, но прекрасни балнеолечебници на София. 

„Аз наистина много искам София да стане Европейска столица на културата именно и поради тази причина, че ще се отдели повече внимание на тези стари сгради. Не само на баните, а и на всички архитектурни обекти с историческо минало и идентичност. Но и да не спечели София тази кандидатура, иска ми се обществото да е по-чувствително към съдбата на паметниците си. София е един невероятен сбор от култура и архитектура и си мисля, че и без официален приз тя вече е културна столица!”.

Здравко Йончев призовава хората да бъдат по-отворени към красотите на града. Разхождайки се по малките улички на София, да вдигат по-често главите нагоре, за да открият какви хубави сгради има около тях. Зад тези сгради седи едно историческо минало, един бит от миналото, което е нашата идентичност. Тя е ценна за нашето време, била е ценна и в миналото. Да остане и в бъдното.

Снимките са предоставени от Здравко Йончев.