Инсигнии на монаршеската власт, стилни български ордени, дипломатически костюм, украсен богато със сърма, но и не по-малко красиви с бродериите си народни носии, картини от известни художници… Всичко това и още ред други експонати са събрани в изложбата „Раждането на Третата България. София и Софийско на границата на XIX-XX век. Столичани”.
„Това е времето, в което българската държава се ражда, възкръсва като птицата феникс от несъществуването си след петвековна османска власт” – казва в интервю за Радио България изкуствоведът проф. Мила Сантова. „Времето, в което тя търси пътищата и начините, по които да бъде конституирана. И намира тези пътища и начини в европейския модел, на който тя е причастна. В изложбата може да се види т.нар. Сребърна конституция от 1911 година. Името й идва от нейния сребърен обков.”
В нея през 1911 г. Петото Велико народно събрание прави цялостна редакция на Търновската конституция от 1879 г. след провъзгласяването на България за царство в 1908 г. „Сребърната е онзи основен документ на държавата, който регламентира България като сътворена в логиката на европейските структури” – продължава проф. Сантова. „Всъщност, ако има решителна законова крачка в този период, която обръща лицето на България и българите към Европа, това е именно тази конституция. Разбира се, връзките с Европа са много повече, тъй като още преди Освобождението много българи учат в чужбина. Това е интелигенция, която играе съществена роля в страната от времето на конституирането на държавата.”
Експонатите в изложбата за Третата българска държава са от различни столични музеи и от една частна сбирка. Тя е подредена в Националния музей на българското изобразително изкуство – бившия царски дворец. В нея има и специално пространство, което организаторите са нарекли „камера обскура”. Там посетителите могат да седнат и да се насладят на ретрокадри, предоставени от Българската национална филмотека, както и на богато слайдшоу.
„Любопитно е за съвременния зрител, че в документалните кадри от този период: фотографии и кино, доколкото го има, по улиците на София се разхождат както хора, облечени по последна европейска мода, така и люде от околните села в традиционните си носии” – посочва проф. Сантова. „Ето, това е сложната амалгама на българския обществен живот от този период. И тази амалгама е толкова силна, че дори царското семейство много често не само се облича, но и фотографски се документира в български носии. В изложбата сме използвали една такава снимка на цар Фердинанд, неговите деца и втората му съпруга в народни носии. Това, според мене, символно показва тази връзка между двете начала на новата българска култура.”
Портрети на членове от владетелското семейство и на знакови фигури като Иван Вазов и Стефан Стамболов са акценти в изложбата. От друга страна, посетителят може да види великолепно портретувани селяни от Иван Мърквичка. Интересен акцент в изложбата е порцеланов сервиз от много части, спечелил женски конкурс под егидата на княгиня Евдокия. Той е дело на Александра Хадживълчева, която е от рода на Паисий Хилендарски. Любопитното за сервиза е в това, че възпитаничката на един от първите випуски в Рисувалното училище го е декорирала с красива софийска шевица. Посетителите могат да се запознаят с историята на сервиза и на една фамилия, свързана с културните процеси у нас.
Снимки: Венета Павлова
История като на кино – казваме си често, когато ни разкажат невероятен сюжет или дочуем такъв от съседна маса в някое кафене. Но именно киното сякаш помага на днешния дигитално зависим човек, за когото вълшебните светове от хартиените книги са..
След успеха на фестивала "Ние сме децата на реката" през септември, гражданска фондация отново си партнира с пловдивския район "Централен". Този път поводът е специална изложба, която показва детски рисунки, вдъхновени от природата. Пловдивчани и..
В Централното фоайе на Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ беше открита фотоизложбата „По следите на Михайло Парашчук“, посветена на творчеството на украинския скулптор и неговия принос към българската архитектура...
"Вечният годеник" е първият публикуван на български роман на известната френска писателка Аниес Десарт. Преводът е на Силвия Колева. Историята се..