След препоръки от ЕК, от септември Националния статистически институт на България ще трябва да включва в Брутния вътрешен продукт на страната и доходите от т.нар. скрити дейности. От 2010 г. насам много скрити дейности се взимат предвид и са част от БВП на държавата. Обикновено делът им е не по-голям от 13%, а в понятието сива икономика се включват явления като „куфарна” търговия, работещи без договор, получаване на бакшиши и доходи в натура.

Новост от тази година ще е включването на данни за проституцията и разпространението на наркотици. Практиката в някои европейски страни показва, че с тях номиналната стойност на БВП се повишава с от 2 до 6%. Новите правила се внедряват вече в Националната статистика на България, тъй като от първи октомври тя започва да отчита БВП по нова методология, т.нар. „Европейска система от сметки 2010”. Изискването е в сметките да бъдат включвани по-широка група данни за скритата икономика. Това съобщи на пресконференция Елка Атанасова – шеф на дирекция „Макроикономическа статистика” в НСИ. Тя поясни, че институтът няма да прави отделни статистически изследвания за наркотиците и проституцията, а ще използва информация, подадена от национални и международни институции. Първите оценки вече са разработени и те ще бъдат оповестени скоро. Освен за проституцията и наркотиците, ще се събират данни и за т.нар. „условна рента”. Има се предвид оценката на жилищата, в които живеят собствениците. Предстои да се изследват и нови аспекти на доходите в натура. В тях се включват разходите на работодателя в полза на наетите за мобилни телефони, карти за градския транспорт, дрехи, ваучери за храна и т.н.

Какво представлява „условната рента” и защо тя е важен компонент при сравняване на живота на гражданите в ЕС, Елена Бакалова – държавен експерт в НСИ, обяснява:

Оценката е нужна, защото бившите социалистически страни, като нашата, имат много висок дял на хора, които живеят в собствените си жилища. Почти няма база за сравнение със западните страни. Там живеещите в собствено жилище са около 45%, докато при нас достига до 96%. За да има сравнимост между страните се приема, че собствениците трябва да бъдат оценени с действителен наем т.е., колко ние бихме платили, ако живеем под наем. Тази сума се включва в БВП във всички европейски държави. До 2005 г. се правят различни опити да се намери начин да бъде направена тази оценка за различните страни. Тогава е създаден регламент, който по точно определя как да се изчислява „условния наем”. Препоръката към България на ЕК е да се включи преброяване дори на гаражните клетки, притежавани от домакинствата и да се определи и за тях стойност, която да се добави към „условния наем”. Така се повдига стойността на жилищния фонд, притежаван от домакинствата. Новото изискване трябва да бъде внедрено в практиката, защото официално вече се работи по новата методология, утвърдена от ЕК” – обяснява експертът от НСИ.