Основният инструмент, използван от ЕС за оценка на състоянието на новите страни членки, е т.нар индекс на настигането. Той има за цел да отговори на въпроса в каква степен страните членки от Централна и Източна Европа са настигнали старите държави в общността. Индексът отчита нивата на сближаване по отношение на 4 категории: икономика, стандарт на живот, управление и демокрация.
„За съжаление, България остава на едно от последните места в класацията. Единственото, което се случи в последната година е, че страната ни изпревари Румъния, но не толкова поради постиженията на самата България, а поради минимално влошаване на показателите в нашата северна съседка”, заяви в интервю за Радио България икономистът Георги Ангелов от Институт Отворено Общество. За разлика от България страните от Вишеградската четворка (Полша, Чехия, Унгария и Словакия) и Балтийските страни вече настигат и по икономически индикатори и по управление, демокрация и качество на живота старите членки.
„Като класиране България заема почти едно е също място в ЕС – предпоследното, подчертава експертът. – По показателя икономика страната има относително най-добър резултат – 39% от това, което е постигнато от старите страни членки на ЕС, докато по показателя качество на живота сме на едва 29% от средния показател за тези страни. Показателите за демокрация и управление са някъде по средата между тези 2 стойности. Като цяло няма показател по който България да е водеща.”
По думите на Георги Ангелов Чехия вече е по-богата от Португалия, а Словакия изпреварва Гърция. Анализаторът очаква тази тенденция да се задълбочи и още една или две източноевропейски страни да задминат Гърция и Португалия, които са най-засегнати от кризата стари членки.
Има случаи в Източна Европа, където благодарение на дълготрайни реформи в последните две десетилетия съответните страни успяват да постигнат икономически растеж, качество на живота и доходи, които вече са сравними с някои Западноевропейски страни”, продължава Ангелов. „Чехия е по-близо до западните страни отколкото до източноевропейските в някои отношения. Полша, Естония и другите балтийски страни също бележат бързо развитие, което означава че в нашия регион могат да се постигат добри резултати, ако имаме реформаторски правителства, които успяват да придвижат икономиката напред. Защото стабилната и просперираща икономика е това, което осигурява работни места, доходи и добър стандарт на живот.”
Според Ангелов основното нещо, към което страната трябва да се стреми e подобряване на работата на административните и съдебните институции и средата, в която правят бизнес фирмите. Именно тази среда, която се обхваща от показателя за управление в индекса на настигане, възпрепятства развитието на икономиката. Т.е. в България е по-трудно да се стартира бизнес, образованието не е на необходимото ниво, институциите не са ефективни и общият стандарт на живот е по-нисък”.
Как ще се отрази кризата в КТБ върху бизнеса и чуждите инвестиции?
„Ние знаем много малко за това кои отрасли и фирми имат кредити и депозити в КТБ. Със сигурност ще има негативен ефект поради факта, че се забави разрешаването на този проблем. В Португалия имаше подобен случай, но там беше намерено бързо решение, докато в България парламентът отхвърли внесеното предложение за решение на кризата в тази банка и след това се саморазпусна. Това създава една допълнителна несигурност, която води до по-малко възможности за кредитиране. И оттам според мен ще дойде основният проблем за икономиката, защото без по-голям достъп до финансиране тя трудно ще отбележи дори тези ниски нива на ръст, които очаквахме за тази година. Това ще създаде повече проблеми пред държавния бюджет и стандарта на живот.”
По думите на икономиста чуждите инвеститори стават по-предпазливи в подобни случаи. Активността им е намаляла и заради политическата криза в страната. Икономиката на България се движи години наред на ниска предавка, а в същото време депозитите на гражданите и фирмите растат и бележат рекордни стойности. При какви условия хората и бизнеса биха превърнали депозитите в потребление и инвестиции?
„По-важно е да превърнем тези средства в инвестиции отколкото в потребление, защото потреблението в България води до повече внос. Това което създава растеж са инвестициите в производство. Тук е основното несъответствие - в банковата система има средства, но те не се трансформират в кредити и инвестиции в икономическа дейност. Това се дължи на липсата на достатъчно предприемачески дух, т.е. по-лесно е да държиш парите си в банка, отколкото да поемаш бизнес риск и да създаваш работни места. Това е дългосрочен проблем на българската икономика”.
Протестът пред Народния театър е бил заявен и по този повод са били ангажирани над 60 служители на реда за да охраняват театъра. Пред БНТ служебният министър на вътрешните работи Атанас Илков посочи, че след възникването на напрежението са били..
Атина предупреди, че очаква спазване правата на гърците в Северен Епир Гърция предупреди албанския премиер Еди Рама, че спазването на правата на гръцкото малцинство в Албания остава изрично условие за присъединяването на Тирана към..
Международният фестивал на етнографското кино "OKO" ще се проведе в София от 8 до 15 ноември. Форумът се осъществява с подкрепата на Националния филмов център, Столичната община, Посолството на Украйна и Держкино на Украйна. Тази година екипът на..
Трийсет и третата българска полярна експедиция се отправя към Антарктида, за да продължи научните си проучвания в сътрудничество с учени от различни..
На 8 ноември в „България днес“ слушайте п роф. Христо Пимпирев за 33-ата българска полярна експедиция, актуална информация от..
Протестът пред Народния театър е бил заявен и по този повод са били ангажирани над 60 служители на реда за да охраняват театъра. Пред БНТ служебният..