Днес е траурен ден за Бургас в памет на трите жертви на водната стихия при последното наводнение в България в нощта срещу събота. Бедствено беше положението този уикенд още в Хасковска и Старозагорска община. Дни преди това пък бе залята Берковица, а в началото на месеца под вода остана и Мизия. Общият брой на отнетите от водната стихия животи достигна цифрата 25. Прекалено голям брой в сравнение с дадените жертви в съседни на нас страни, които преживяха много по-сериозни наводнения.

В съседна Румъния водата потопи 10 окръга, изля се много повече дъжд, а жертвите бяха само пет. Босна и Херцеговина, както и Сърбия преживяха най-големите порои от 120 години насам. В Босна и Херцеговина стихията отне живота на 11 души, а в Сърбия, където на места се изляха над 250 литра/кв. м дъжд, жертвите бяха 30-ина. Почти колкото този сезон в България, макар че у нас силните дъждове са под възприемания за критичен праг от 200 л/кв. м.

Истината е, че България се оказва за поредна година по-неподготвена за посрещане на подобни бедствия от съседите си. Вярно е, че стихийните наводнения до скоро не бяха характерни за България. Виждахме в телевизионните новините потопени във вода населени места в Западна и Централна Европа, но за нашите ширини повече проблеми създаваха летните пожари. От началото на века обаче картината бавно, но сигурно се променя. Преминахме през една първа вълна на големи наводнения през 2005 г. Втората преживяваме в момента.

За съжаление сполетелите ни бедствия на нищо не ни научиха. Диагнозата на заболяването отдавна е поставена. Причините са ясни. Безотговорно изсичаме горите си, способни да задържат част от водните маси по време на големи валежи. Не чистим коритата на реките и деретата, нещо повече – използваме ги за изхвърляне на боклуците си, създавайки така импровизирани бентове за прииждащите води. Строим незаконно и лекомислено къщи по тези дерета и върху свлачищни терени.

Друг голям кръг от проблеми е системата от язовири и речни диги в страната, която вече въобще не е система, а безсистемие. Разхвърляната между различни институции собственост на тези съоръжения ги прави неконтролируеми и най-вече неподдържани. Някои се рушат, други се експлоатират не по предназначение като рибовъдни стопанства. И когато дойде време да се вади рибата, те просто се източват без мисъл за това какво ще предизвика изпуснатата водна маса. И при последната вълна на наводнения видяхме риби да навлизат в наводнените домове на хората. „Защото от небето риби не валят” бе горчивият ироничен коментар на един от засегнатите.

Лечението на поставената диагноза също е отдавна известно и записано като задача на държава, общини, общество. Да престанем да изсичаме безмилостно горите си, да не препречваме с всевъзможни отпадъци пътя на водата, да стопанисваме отговорно язовирите, да изградим най-после съвременна система за ранно предупреждение при наводнения, да има надеждна и добре екипирана система за гражданска защита.

За съжаление и като държава, и като гражданство се оказваме за пореден път неспособни на отговорно ежедневно поведение, което да предотврати даването на човешки жертви при подобни кризисни природни явления, каквито току-що преживяхме и пред които промененият климат явно все по-често ще ни изправя. Дано по-скоро го осъзнаем и се вземем в ръце.