„Мимолетни следи” е нарекъл българският мим Герасим Дишлиев-Геро своето велопътешествие по обратния път от Париж до родния Свиленград. Преди 21 години влюбеният в пантомимата млад физик тръгва от своето малко градче към космополитния Париж, за да опита щастието си при легендарния Марсел Марсо. По-късно става негова дясна ръка до закриването на школата му в града под Айфеловата кула. Убеден европеец и природолюбител, Геро ще измине на велосипед около 3000 км, представяйки в различни градове и градчета спектакъла си „Монолог с куфар”, пресъздаващ перипетиите на неговото първо пътуване към Париж. Перипетии, които бяха част от живота на хиляди младежи от Източна Европа, потеглили отвъд рухналата Берлинска стена. Пътуването, емиграцията, родината, вписването в нова среда и култура, раздвоеното и взаимното обогатяване са в основата на този странен диалог с един куфар, показван вече три пъти с успех на прочутия театрален фестивал в Авиньон, Франция. Мимът ни доверява, че организацията на проекта е била в административно отношение почти същата главоблъсканица както неговото първо пътуване към Париж. „Усещането наистина ме върна 21 години назад”, шегува се той. Велопътешествието на Геро започна на 2 септември от „плочката на нулевия километър” пред катедралата Нотр Дам в Париж.

Свързахме се с мима по време на първия му почивен ден в кокетния северен град Нанси, увековечен от Жо Дасен в песента му „Нанси през зимата”. Песен, която Геро затананиква, добавяйки, че там в момента е прекрасно лято. Център на областта Лотарингия, градът носи следи и от френската и от германската култури с романтичен полски акцент – красивия площад „Станислас” с позлатената си ограда, наследство от крал Станислав Лешчински, за кратко време херцог на Лотарингия. Точно онази атмосфера на взаимно обогатяване на културите в Европа, която търси Геро.

„В момента сме в историческия център на Нанси”, ни каза преди дни мимът. „Страшно приятно място за разходки – малки улички, голям и красив площад и на всичкото отгоре слънчево време. С колелото мога да карам само по малки пътища, край които пейзажите са страшно отпускащи и красиви. Имам възможност да погледна към цветето край пътя или току-що окосената нива или пък ширналите се лозя на областта Шампан. С това пътуване ми се иска да прокарам още една свързваща нишка между хората от всички тези нации, които наричат себе си европейци. Дай Боже да предизвикам повече обмен на човечност, на топлота между хората, да запаля желание и те да пътуват, а и да приемат странниците с отворени сърца.”

„Снощи играх на един панаир в Шалон ан Шампан, който се оказа, че е сред най-големите в областта на земеделието. Там в типичен панаирджийски дух свиреха различни оркестри. Аз хванах публиката в крачка и ги поканих на моето представление. Беше много приятно, една истинска артистична атмосфера.”

Със своите „монолози с куфар” Геро се опитва да предизвика дискусия около темата пътуване, срещи, корени, какво носим с нас в куфара си, накъде сме тръгнали. Надява се да направи от отговорите малък документален филм. Засега се получава, хората лесно се хващат на играта и те да влязат в диалог със свой куфар. „Срещам много блеснали очи”, когато заговорим за пътешествия, удовлетворен е нашият мим.

Дни преди старта на проекта Геро ни довери, че всичко му е още „като на сън”. Така е било до последната вечер, когато на 1 септември той показва „Монолог с куфар” в залата на едно от кметствата на Париж.

„До 1 септември имах навика след всеки спектакъл да казвам: „Благодаря за вниманието, този спектакъл ще тръгне из Европа на 1 септември и т.н.” И когато дойде тази дата аз за малко да кажа отново рутинната фраза. В последния момент се усетих, че вече сме 1 септември и проектът наистина е започнал. Оказва се, че пред старта на подобно начинание човек изживява сценична треска също както преди нов спектакъл.”

В момента Геро е напуснал вече Франция и е на германска територия. На 8 и 9 септември е в известния балнеоложки град Баден Баден, от който е очарован. Попитахме го дали в това пътуване усеща край себе си елегантната сянка на своя учител Марсо с присъщата му изтънчена поетичност. „Той винаги е с мен”, е отговорът.

„Надявам се да съм достоен негов ученик. Навсякъде където играя хората се сещат за Марсо и ми говорят за него. А и моят символ верую в театъра си остава същият – че поезията може да промени живота на хората.”

Разделяме се с пътуващия български мим Герасим Дишлиев с пожелание за лек път и вятър в платната до следваща среща по маршрута му. Очаква се пътешествието му да приключи в родния Свиленград на 4 октомври. Пътьом ще е представил своя „Монолог с куфар” към 25 пъти в различни европейски градове. На 29 септември почитателите му ще могат да видят спектакъла и в София на откритата сцена в театър „Сълза и смях”.