През март военноморските сили на България, Румъния и САЩ проведоха съвместно учение в международни води югоизточно от Констанца, Румъния. От 10 август до 12 септември, или в продължение на повече от месец, българските и американските военновъздушни сили провеждат учение под названието „Тракийски орел”. Едва приключило то, през втората половина на септември, взвод на българските специални сили ще се включи в многонационалното военно учение „Бърз тризъбец” в Западна Украйна. В него е трябвало да участва и Русия, но в контекста на украинската криза сега тя го квалифицира като провокация. Истина е, че всички тези маневри не са били планирани заради кризата, а са предвидени още преди тя да се разрази. Но е истина и това, че се проведоха, и провеждат, въпреки тази криза, в една изключително усложнена обстановка в Черноморския регион, и няма как да бъдат разглеждани извън контекста на засилващото се присъствие на НАТО в него.

Аргументите с които България активно участва в това присъствие са няколко. Преди време президентът и главнокомандващ на въоръжените сили Росен Плевнелиев, алармира, че българските изтребители, които носят дежурства по охраната на националното въздушно пространство, са вдигани в пъти по-често заради полети на руски транспортни и разузнавателни самолети над Черно море. Като изказа подозрение, че Русия умишлено провокира извънредни полети на бойна авиация на България, за да намали летателния ресурс на изтребителите МиГ 29, който пряко зависи от нея (Русия), президентът настоя за „повече НАТО” в България и региона. Тогавашното правителство на Пламен Орешарски не прие тезата за „повече НАТО”, но при сегашния служебен кабинет тя отново е актуална. Неслучайно например, българо-американското учение „Тракийски орел” тренира охрана на въздушното пространство, визуално опознаване и съпровождане на самолети.

С ескалацията на украинската криза ескалират и опасенията от нея. Пред БНР военният министър Велизар Шаламанов заяви, че има заплахи за териториалната цялост на европейски страни и не може да се изключат такива и за България. Имаше териториална заплаха за Грузия, сега има за Украйна, има замразен конфликт в Молдова, в Нагорни Карабах, така че не можем да изключим преки заплахи и за България, уточни Шаламанов и даде ясно да се разбере, че София се опасява не само от събитията в Украйна, но и от горещи точки в региона. Затова и на срещата на върха на НАТО в Уелс, състояла се миналата седмица, България охотно подкрепи приетия План за действие за повишаване готовността на Алианса. Стигна се до там, от НАТО да бъде поискан и План за защита на България и Румъния, който да определи ангажиментите на Алианса в случай на атака срещу тях. Като непосредствени мерки оттук нататък може да очакваме разширяване на полигона в Ново село за учения на НАТО, задълбочаване на сътрудничеството в Черно море, както и извършване на съвместни операции по гарантиране на въздушния суверенитет на България. В Уелс България вече предложи Националният й команден център за наблюдение на акваторията в Черно море, разположен във Варна, да бъде превърнат в команден център на НАТО. Предложено бе също полигонът в Ново село да бъде оперативно свързан с подобни нему военни инфраструктури в Румъния, Полша и Германия. Назряват идеи за изработване и на национална програма, която да гарантира и необходимите за това средства от националния бюджет, за да може към тях да бъдат добавени и средства от НАТО, от Европейския съюз и от държави, които проявяват солидарност към България. В ход е обаче процес, който далеч надхвърля мандата на сегашното служебно правителство и който тепърва ще бъде развиван от новото управление, излъчено след предсрочните избори на 5 октомври.