Различните класации на фирмите и компаниите по света и в отделни страни са интересни и важни с това, че дават представа за структурата на съответната икономика, мястото й в световен мащаб, както и информация за всяка включена в подреждането фирма. Именно от тази гледна точка представляват интерес две класации, публикувани тези дни и имащи отношение към българския бизнес. Първата подрежда по приходи 500-те най-големи компании в Централна и Източна Европа и е съставена от Deloitte. Втората е национална и е изработена от Българската търговско-промишлена палата. Класацията „ТОП 100” на БТПП се изготвя за 16-а по ред година и представя фирмите с най-добри постижения за 2013 г. по 5 показателя. Ако към тези данни добавим и по-рано публикуваната класация на българския бизнес вестник Капитал „Капитал 100” на 100-те най-големи компании в България по приходи, ще получим още по-пълна представа за състоянието и проблемите на българския бизнес.

В европейската класация на Deloitte Топ 500 са включени едва 7 български фирми, което прави 1,4% от всички наблюдавани компании в 18-те централно и източноевропейските страни. Този факт сам по себе си говори за мащабите и обемите на бизнеса на фирмите в страната, които не могат да бъдат определени другояче освен като повече от скромни в международен мащаб. Най-предна позиция в класацията получава „Лукойл Нефтохим”, фирма собственост на руския енергиен гигант „Лукойл”, която се занимава с преработката на нефт и търговията с петролни продукти. Това дружество изглежда наистина внушително според българските стандарти и е класирано дори от националния бизнес вестник на 1 място в страната. Deloitte го нарежда обаче едва на 27-ма позиция с приходи от малко под 4 млрд. евро за 2013г. На 40-о място в тазгодишната класация е дружеството „Химимпорт”, което има приходи от над 3,1 млрд. евро. На 61-во място е металургичният завод „Аурубис”, собственост на германски инвеститори, с приходи от 2,3 млрд. евро. Известна допълнителна представа за мястото на българските дружества в Европа ни дава цифрата от 712 млрд. евро за приходите на всички компании в класацията. С доза гордост може все пак да се подчертае, че повече от половината български фирми в класацията Топ 500 влизат в първата стотица, т.е. в Топ 100 на бизнес лидерите в Централна и Източна Европа.

От доста по-различна гледна точка изследва българския бизнес класацията на Българската търговско-промишлена палата, която се опитва да разкрие реалностите, с които се сблъскват повечето нормални и средностатистически български фирми и да надникне в икономическата тъкан на страната. На анкетата на палатата са отговорили 6 230 фирми, произвеждащи 82.05% от БВП за 2013 година. 77% от фирмите в класацията са микропредприятия и само 16% големи. Това отразява доста добре структурата на бизнеса в България, който е предимно семеен и малък. Забележително е, че в условията на политическа нестабилност и остри разногласия на политическата сцена, фирмите, класирани в първата стотица, успяват да достигнат двоен ръст (207%) в приходите от продажби през 2013 година спрямо 2012 година и те възлизат на повече от 360 млн. евро. Повечето включени и изследвани фирми не са с имена, популярни на широката и масова публика, но за сметка на това играят съществена роля в съответните сектори. Очевидно именно на тяхната дейност се дължи все още колебливото и доста скромно преодоляване на кризата и преминаването към, макар и недостатъчен, икономически ръст. Защото при „големите“ от челните позиции на международните и национални класации положението остава тежко и всички отчитат или спад или застой в приходите. Резултатите на компаниите за първото тримесечие на 2014г. показват, че за голяма част от тях стагнацията през тази година се е трансформирала в реален спад. Това е заглавието на годишния доклад на Deloitte за Централна Европа Топ 500, който очертава постепенно влошаване на икономическата и бизнес среда във всички страни от Централна Европа и очертава доста песимистична картина за финансовите перспективи на най-големите компании през следващите няколко месеца.