България и Румъния са в дъното на класацията по редовно изплащане на задълженията си в ЕС. Това сочат данните на ежегодното проучване на EOS GRUP „Навици за плащане в Европа” за 2014 г., проведено в дванадесет страни-членки. Основна причина за това е кризата, но трябва да се променят и навиците на бизнеса и крайните клиенти при плащания, е един от изводите.
В Германия, Франция и Испания например, клиентите плащат сметките си сравнително навреме, докато в България, Румъния, Словакия и Гърция, а и във Великобритания, кредиторите трябва да са доста по-търпеливи към нередовните платци, каза Райна Миткова, шеф на Асоциацията на колекторските фирми у нас при представянето на данните. По думите й, по индекса „финансова дисциплина” България е най-зле в търговията, следвана от сектор „услуги”.
„Тази година българските компании са от първенците по най-забавени плащания заедно с Румъния. На практика от всички фактури за вземания у нас само седемдесет на сто се изплащат навреме, двадесет и пет процента са забавени плащания, а пет процента – отписани като несъбираеми. Аналогично е положението и в съседна Румъния. В противоположния полюс като добър пример може да се посочи Германия. Там плащаните навреме вземания и фактури са 83 на сто, забавените – шестнадесет процента, а несъбираемите – около два процента. Добър пример е и Франция (осемдесет на сто навреме платени). Като цяло в Западна Европа се наблюдава по-навременно плащане от Източна Европа.”
За повечето български фирми главните причини за нередовното плащане на дълговете са липсата на пари-кеш и забавените плащания от собствени клиенти, което се превръща в омагьосан кръг. А за физическите лица това са безработицата (35 процента) и умишленото неплащане (31 на сто). Българските компании са сред първите в Източна Европа и по най-кратки срокове за погасяване на отложени плащания, изисквани от кредиторите, с тенденция те да стават все по-кратки. По този показател ние сме на второ място след Полша в региона. Най-дълги срокове на клиентите си у нас дават фирмите в промишлеността (40 дни), а най-кратки – в търговията (34 дни) и услугите (37 дни).
За по-ефективното събиране на дълговете обаче е важно и как те се събират от все по-широко ползваните за целта частни колекторски фирми, каза в интервю за Радио България Райна Миткова. Според нея, ако проблемът любезно се обясни и заедно с клиентите се потърсят причините и решението, те са по-склонни да платят:
„За съжаление, все още ни свързват с „образа” на големите гологлави „момчета” с кожени якета” – припомни тя силовите „методи” за събиране на дългове през 90-те години на миналия век. „А парите се събират съвсем нормално, както е по цял свят от памтивека. В първите дни от закъснението с SMS по мобилния телефон се напомня на длъжника, че има неплатено вземане с текст: „Моля, обадете се”, „Платете до…”. Ако не подейства, следва любезно телефонно обаждане, за да се установи какви са причините: забравяне; незнаене, че дължи; липса на пари; неглижиране на проблема и пр., и да се намери решение. Понякога се налага да се чуем с него три-четири пъти по телефона, в това число с писма, за да видим ще има ли плащане. След тримесечно просрочване клиентът се посещава на място, в работата или у дома. Ако не подейства и това, повечето кредитори, главно финансови, почват съдебно преследване. Част от вземанията са събираеми, друга – не. Това са законовите стъпки. Много е важно обаче и отношението на фирмата-събирач към клиента. Държим да се подхожда с уважение, да се пази достойнството му. Срещу нас винаги стои човек. Никой не е застрахован, че няма да попадане в ситуация да не може да си плати сметките. Практиката показва, че хората са много по-склонни да си платят дълга, ако към тях се подходи добре.”
Какъв е процентът на успеваемост?
„Практиката ни показва, че той е много различен в различните сектори. Във финансовата индустрия, например, още в първите няколко месеца на просрочването на дълга, се събират 100 процента от вземанията, и то само с тези методи – SMS, телефонни обаждания, писма. Колкото по-старо става едно вземане, толкова процентите намаляват. Телекомите обикновено използват външни услуги след третия месец на просрочие. Там успеваемостта също е различна. Би могла да е до 30 на сто в рамките на няколко месеца. Това зависи много обаче от вида индустрия и колко сме чакали, за да съберем вземането.”
Без напредък е преминало заседанието в Скопие на комисията по исторически и образователни въпроси между България и Северна Македония, предаде БТА. На 21 и 22 февруари комисията за пореден път е обсъждала как в македонските учебници за 7-и клас е..
Полицията издирва всички, които са участвали в сблъсъците пред сградата на Европейската комисия в София в събота 22 февруари. Те се установяват от записите в камерите на мястото.Разпоредено е всички участници във вандалските прояви да бъдат извадени от..
На българската антарктическа база „Св. Климент Охридски“ е монтирана измервателна апаратура, която в продължение на два месеца събира ценни данни за слънчевата активност и връзката ѝ със земното магнитно поле. Проучванията се осъществяват в рамките на..
Изкуственият интелект сега е изграден изцяло от класически компютри с алгоритми, докато изкуственият интелект на базата на квантовите компютри ще е много..
В "България днес" на 25.02 разговаряме с главната управителка на Германо-българската индустриално-търговска камара Соня Миклай, за да разберем..
България ще участва в съвместни обществени поръчки в областта на отбраната на ниво ЕС по проекти за придобиване на системи за противовъздушна..