Всяка годишнина е време за равносметка. Така е и с 95-ата годишнина на големия български писател Николай Хайтов, въпреки че, ако беше сред нас, сигурно нямаше да се съгласи с това. „Честването на годишнини е вече неуместно” – твърдеше той по повод 80-ия си рожден ден. Експресивна, противоречива и запомняща се личност, Хайтов има биография, подобна на американски писател: инженер-лесовъд, уволняван дисциплинарно, работил като общ работник, портиер и сервитьор, години по-късно той получава световна литературна слава и оглавява Съюза на българските писатели. В творческата му равносметка са сборникът „Диви разкази” – издаден в 32 страни по света, пиесите му – „Пътеки”, „Лодка в гората” и „Кучета”, които не слизат от театралната сцена. А филмите по негови сценарии: „Козият рог”, „Мъжки времена”, „Краят на песента”, „Дърво без корен”, „Орисия” са неотменна част от националната ни филмова класика.

95-годишнината от рождението на писателя се отбелязва през този месец в София с поредица инициативи, една от които е „Седмицата на Николай Хайтов” в радиоефира на БНР. В Съюза на архитектите предстои откриването на изложбата „Героите на Николай Хайтов в карикатурите на Борис Димовски”, а до 26 септември в зала „Средец” на Министерство на културата може да бъде видяна фотографската изложба „Светът на Хайтов”. В нея са включени творби на фотограф-художника Иво Хаджимишев, правени в село Рибново, и черно-бели снимки от личния архив на писателя. За експозицията и за самия Хайтов нека чуем Иво Хаджимишев:

„Трябва да кажа, че съм много благодарен на Николай Хайтов за това, че ме допусна в своя свят. Имах възможност в моята младост – още на 21-25 години да пътувам с него из Родопите, които тогава бяха доста по-трудно достъпни. Той направи така, че аз бях приет там, както него го приемат. Обичаха го във всяко село, във всяка паланка. Навсякъде, където сме се спирали, се събираха хора да говорят с него, да го пипнат, да му се порадват.Така тръгнаха нещата ми с него. Аз започнах да работя по една изложба за Николай Хайтов и за Родопите по повод издаването на „Диви разкази” в Англия. Беше направен великолепен превод от българиста Майкъл Холман. Фактически това беше първото ни пътуване. Той покани Холман да пътуваме заедно. Идеята на тази изложба беше да се покаже в Англия малко от България, малко от прототипите, малко от героите от „Диви разкази”, от атмосферата. Беше много мъчно. В нашия „Комитет за културни връзки с чужбина” бяха свикнали да се показват успехите на социалистическата страна, а пък ние показвахме едни първични, великолепни лица – не в канона и тогавашното разбиране. Спомням си, че три часа трая преглеждането на снимките, преди да бъдат пуснати да пътуват извън страната. Той ме остави самичък три часа. Каза: „Аз ще дойда накрая да ти помогна, но ти трябва сам да се научиш да отвоюваш нещата си. Ти ако не можеш да защитиш своите фотографии, кой ще ги защити?” Ето това бяха уроците на Хайтов. По време на тия пътувания аз имах възможност да видя как той е приседнал на прага на някоя плевня и слушаше историите на старите хора. Това беше начинът му – както се събира златният пясък. Той вървеше из тая планина и така научаваше историите на хората. Беше много добър слушател и с много голяма обич към хората правеше всичко.”

Изложбата "Светът на Хайтов" ще може да бъде видяна от 27 септември и в Художествената галерия в Асеновград, където също ще се чества седмица на писателя. От 22 до 29 септември в Стария град на Пловдив пък ще гостува филмовата панорама „Николай Хайтов в българското кино”.

Снимки: Иво Хаджимишев и личен архив на писателя