Само след ден, в понеделник, партия ГЕРБ, която спечели най-много гласове на изборите, започва разговори за съставяне на ново правителство с останалите седем формации на бъдещия парламент. Предстоят преговори в две фази от по седем дни, при много сложна конфигурация на силите. В новия парламент ще има два пъти повече политически сили, отколкото в предишния. Дясната партия ГЕРБ ще разполага в него с пет места повече, отколкото общия брой на местата на Социалистическата партия и Движението за права и свободи. Още преди разговорите ГЕРБ заяви, че не би приело от ДПС подкрепа за правителството си. ГЕРБ смята, че не е възможна широка коалиция със социалистите, по подобие на съществуващите в Европа коалиции между десница и левица, защото в случая на България този път такъв коалиционен кабинет би бил нестабилен, заради двойно по-ниския резултат на левицата. Самите социалисти са раздвоени дали да подкрепят едно правителство на ГЕРБ, а пък ГЕРБ смята, че подкрепа без участие в правителството не би била реална подкрепа. На реална подкрепа ГЕРБ може да разчита от страна на по-малките пет парламентарни сили, но и там картината е неясна. Има една лява формация – партия АБВ, две националистически – Патриотичен фронт и Атака, една определяща се като центристка – новата партия България без цензура, и една дясна – коалицията Реформаторски блок. Като дясна формация Реформаторският блок би подкрепил кабинет съставен от ГЕРБ, но пък една от съставните му сили – Демократи за силна България, настоява премиер на кабинет да не бъде лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов. Борисов пък държи да е премиер. И така нататък… В навечерието на предстоящите разговори Борисов резюмира, че преговорният екип на партията му ще преследва целта да бъде съставен коалиционен кабинет на споделената отговорност без БСП и ДПС, и с ясно подписано споразумение. Под правителство на споделената отговорност Борисов разбира правителство, в което коалиционните партньори имат свои министри. Задачата за съставяне на новия кабинет е толкова сложна, че мнозина се чудят дали има решение. Ако обаче решение не бъде постигнато, страната би изпаднала в още по-остра политическа криза съчетана с икономическа в условия на зима. Както и да бъде определян отсега, бъдещият кабинет е възможен единствено като кабинет на компромиса.
Вписването на втора православна Църква поставя началото на нов разкол . В позиция на „БСП-Обединена левица" се посочва, че решението на Върховния касационен съд за вписването на втора православна Църква е тежък удар по православното..
В най-новата си дигитална рубрика "Сградите разказват" Регионалният исторически музей – София представя историите на емблематични сгради в центъра на София, както и на хората, живели някога в тях. Инициативата с видео материали е част от проекта..
Върховният касационен съд (ВКС) реши окончателно Българската православна старостилна църква да бъде вписана в регистъра на вероизповеданията към Софийския градски съд. Опитите за регистрация започват преди 15г., но намеренията за всяване на разделение..
Със закриването на “Балкантон“ през 1994 г. спря и изработването на грамофонни плочи в България. Това обаче ще се промени и през 2025 г. ще бъде открита..
Върховният касационен съд (ВКС) реши окончателно Българската православна старостилна църква да бъде вписана в регистъра на вероизповеданията към Софийския..
В последния петък на 2024-а година "България днес" фокусира вниманието към Балканите..