„Древна Тракия – врата към безсмъртието” е заглавието на нов документален филм, който представя известни паметници от древността, главно от Долината на тракийските царе. Широкоизвестна  е вярата на траките в безсмъртието, за която разказват още автори като Херодот и Платон. Лентата е част от проект, финансиран от Европейската мрежа за представяне на културно наследство. В нея са включени 19 страни, сред които е и България. Както посочва известният траколог проф. Валерия Фол – един от авторите на филма, целта е да се направи  мониторинг на античното културно наследство по българските земи и как то е представено в интернет пространството – засега доста оскъдно според нея.

„С този филм ние запълнихме една празнина – казва тя. – Факт е, че направихме много заснемания – фото и видео, защото мониторингът трябва да покаже състоянието на паметниците. Разбира се, заснети са и природата, ландшафтът, в който те са разположени. И когато се събра материал, тези млади хора, които работят основно с изображението, решиха, че някак си е тъжно да сложим само видеоклипчета и снимки, и всъщност направиха филма. Направиха го безвъзмездно, събраха екип, записаха музика, субтитри на английски, работиха много сърцато. И се получи един красив, естетски филм, който обаче дава и много информация на зрителя.”

Интересна подробност е, че екипът е снимал и от въздуха – по долината на Тунджа. Така зрителят може да види и забележителната природа по течението на една от реките – основни артерии за  комуникации на траките със средиземноморския свят. Представени са знакови паметници на тракийската култура: гробниците Казанлъшка,  Александровска, Шушманец, Хелвеция, Арсеналка… Арсеналка например е играла ролята на обсерватория – това показват археоастрономически проучвания. Заснет е и най-големият известен засега долмен на територията на България – край село Хлябово.

В кои страни траките са оставили наследство и къде то е най-богато?

„Траките са народ, който е живял на много голяма територия, като почнем от Днепър, Днестър до Карпатите и течението на Вардар, от Черно море до североегейския бряг, прилежащите острови и Северозападна Мала Азия – отбелязва Валерия Фол. – България всъщност попада в центъра на тази територия. Нашият шанс е, че в днешните български земи са политическите и религиозни центрове на най-големите тракийски царства: одриси, трибали, гети, беси…Така че в България са едни от най-впечатляващите паметници, още повече, че одрисите са и много активен политически и икономически партньор на средиземноморския свят и особено на Елада. В Румъния има много хубави експонати на тракийската култура, в Молдова също, в Източна Сърбия, Северна Гърция. Разбира се, и в Турция, в европейската и в малоазийската част. Но България успя да направи траките един от брандовете си за културно наследство и да заеме още през 70-те години със създаването на Института по тракология и с тракийската изложба нишата за общества и култури, алтернативни на елинските. Тоест, ние имаме едно добро наследство от учените от поколението преди нашата генерация.  Това е много хубаво. Важното е да съхраним тази позиция, която сме заели в културния и  научния афиш на света.”

Какви са шансовете Долината на тракийските царе да бъде включена в листата на ЮНЕСКО като археологически пейзаж?

„Шансовете са много големи като даденост. Но, за да се случи това, българската страна трябва да подготви много сериозна документация, да има стратегия за развитие на тези археологически обекти, на този пейзаж. Аз вярвам, че филмът е една от стъпките в тази посока. Задължително е да има такива филми, които да представят не само в интернет пространството, а и в музейни експозиции паметниците и същевременно да дават информация за състоянието им.Тук ще отворя една скоба: заснеманията ни дават възможност за много сериозни изследвания на фреските в тях. Те са много специализирани и се използват от учените. Такава документация трябва да се създаде. И аз се надявам, че община Казанлък, музеите, и, разбира се, Министерството на културата, ще направят това усилие.”